Цветът на очите определя съдбата и характерът на човек

Цветът на очите разкрива душата на човек

Цветът на очите е характеристика, с която се раждаме и която определят гените ни. Дали обаче резултатът от съчетанието им е случаен или съдбовна предопределеност? От древни времена очите се смятат за “Огледало на душата”.
Оказва се, че цветът им никак не е случаен и може да повлияе на характера и поведението на човек.
Цветът на ириса може да каже страшно много за един човек и да разкрие как се държи той във връзка и какъв точно е характерът му.
В следващите редове ще ви разкрием как цветът на очите влияе върху характера на човек:
Зелени очи
Зеленооките хора са много спокойни и надеждни. Те са твърди и решителни, но предпочитат да избягват конфликтите.
Притежателите на такива очи просто ненавиждат кавгите. Те се справят добре във връзка и са моногамни. Решили, че харесват някого, те ще му бъдат верни.

Пъстри очи
Решителни и волеви хора, които не само искат и се целят високо, но и имат потенциал да реализират желанията си. Имат огромна енергия и сила.
Те съумяват да преминават през всякакви трудности.
Сиви очи
Тези хора просто излъчват сексапил. Те са смели и безгрижни и се втурват с лекота в най-невероятни приключения.
Не се притесняват да поемат сложни предизвикателства и доста често излизат победители от ситуацията. Единственият им минус е безумната ревност.
Сини очи
Самодостатъчни, трезвомислещо хора, които са свикнали да получават това, което искат. Гледат право към целта и не се отклоняват от пътя към нея, каквото и да им коства. Единственият минус на тези хора, че имат безумна ревност.

Кафяви очи

Собствениците на такива очи се радват на голям успех сред противоположния пол. Това са много страстни натури, които понякога дори прекаляват с емоционалността си.
Именно този им див нрав може да се окаже проблем понякога, не само за тях, но и за половинките им.

Източник: За жената

Още новини

- България през 1966 година
  05.08.2020АктуалноБългария през 1966 година – прекрасна, невероятна, дружелюбна – така е описана нашата родина през 1966 година от знамения автор на пътеводители Артър Еперон. На 20 март 1966 в Ню Йорк излиза обширен материал от него, в който той описва Златни пясъци и Слънчев бряг. “Когато преди 6 години българите започнаха да строят Златни пясъци и Слънчев бряг, те първо проучиха всички големи курорти по Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями бийч. Целта им беше да копират доброто и да избегнат лошото. Като цяло са успели… Построили са малки курорти, разделени от големи пространства и девствени плажове. Съхранили са дърветата и растителността и са разположили хотелите и ресторантите сред тях. Има достатъчно спокойствие и сянка през лятото, когато температурите надхвърлят 30 градуса. Човек може да седне пред хотела и да вижда само морето и дърветата. Ресторантите са построени с въображение. Персоналът говори английски. А храната има ароматите на Изтока и е по-добра отколкото в Гърция, макар и не толкова добра, колкото във Франция и Италия…” В статията си Артър Еперон изрежда и кои гозби са му допаднали най-много: ✓печеното сирене (описано от Еперон като: бяло сирене, масло и чушки, изпечени в навита хартия); ✓ миш-маша; ✓ сармите; ✓ пълнените чушки… Ето какво пише още авторът на статията: “Консумира се предимно свинско месо, докато говеждото се предлага по-рядко, което българите обясняват с шегата, че са „заменили воловете с трактори“… Гостите могат да избират между луксозна, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 долара за луксозна стая до 3,50 $ за втора класа. За ВИП-обслужване трябва да платят по 11 долара на нощувка, в което се включва и транспорта от и до летището.” Британският писател Артър Еперон (Arthur Eperon, 1919 – 2000) е определян като “приятелят на пътешествениците”. През 60-те години на миналия век става редактор на раздела за пътешествия в някои от най-продаваните британски вестници. Използва богатия си пряк личен опит за да постигне жив, разследващо-журналистически подход при представянето на описанията в специализираните колонки за пътуване на вестниците… Най-известни и най-продавани бестселъри стават книгите на Еперон Насъщен пътеводител на пътешественика във Франция (Traveller’s France) и Насъщен пътеводител на пътешественика из Британия (Traveller’s Britain), с които той се утвърждава като един от най-вещите наставници на пътешествениците в англо-говорещия свят. Източник: Почивка...
- Османският харем
  05.08.2020АктуалноОсманският харем носи в себе си много загадки. Винаги има какво да се каже относно харемите на султаните (поради недопускането в тях на външни лица), че и до днес, каквото и да се каже винаги ще остане още нещо за разгадаване. Но когато част от историята се превръща в роман, онова време сякаш оживява пред нас и оставяме неразкритото без повече въпроси, защото разказаното ни дава много повече – за отношенията, за особеностите на онова време и място. Ето някои любопитни неща за харемите и митовете около тях: Дом на щастието Самата дума харем има арабски произход и означава забранено, свещено място. До приемането на исляма турците не познавали многоженството, но през X в. вече приели от арабите тази традиция. По времето на османските султани харемът се наричал дом на щастието. Мястото До XVI в. султанският харем се разполагал в стария дворец (на пл. „Баязид”) – Топкапъ бил по-скоро мястото, където се решавали държавните дела. Именно съпругата на Сюлейман Великолепни Роксолана, героинята на книгата „Харем”, е първата, която уговорила султана да й разреши да се пренесе в двореца Топкапъ заедно със своите робини. По-късно, по времето на султаните Селим II и Мурад III, били построени нови помещения и харемът се превърнал в голям комплекс с 400 стаи. За цялото време на съществуване на харемите (до началото на XX в.), през харема в двореца Топкапъ са минали около 400 красавици, родом от различни страни и племена. Кой ставал част от харема Отначало това били предимно отвличани красавици или купувани робини, докарвани от различни точки на света. Защо? Ислямът забранява поробване на мюсюлманки, затова в харема влизали представителки на други култури и религии (като после приемали исляма). Но постепенно в харемите започнали да влизат и малки момичета, продавани там от собствените си родители – било дори престижно, защото това осигурявало височайша закрила на момичетата и доживотна издръжка. Там те били обучавани (на танци, музика, етикет, основи на исляма, литература, а и на изкуството да доставят наслада на мъжете) и с времето се превръщали в наложници на султана. Харемът бил ръководен от майката на султана (Валиде Султан), но Великият везир подбирал кои от жените в харема са достойни за владетеля. А ако ги изберял, а после и султанът ги харесал, можели да станат негови съпруги. След смъртта на султана, неговите жени, които имали дъщери, трябвало да се омъжат за високопоставени чиновници или да се преместят заедно с майката на умрелия владетел в стария дворец. А любимите жени на султана, родили мъжки рожби, оставали завинаги в харема. Освен съпруги, султанът имал и фаворитки в харема – те били равни по ранг на съпругите му. Ако някоя фаворитка забременеела, скоро можела да получи статут на съпруга на султана, но това не било спазвано винаги. Пазителите За сигурността и управляването на харема се грижели евнусите, които били лишени от възможност да имат интимни контакти с жените. Главният евнух можел да купува робини за харема, трябвало да следи поведението на жените в него. Именно той давал съвети на султана за наказанията и издигането в харемната йерархия. Валиде Султан и главният евнух имали основна задача: продължаването на рода на султана по мъжка линия. И всичко в харема се въртяло най-вече около това. Поради тази причина в харемите се заформяли невероятни интриги и заговори, в които често били включвани евнусите, везирът, а и външни за харема хора (например военни). Митовете и истината • Имало е периоди в историята, кога-то различни посланици, посетили султана, разказвали, че едва ли не той има няколкостотин наложници и спи с всички тях. С времето много неща се изяснили и се оказало, че най-голямото количество жени в харема е имал Сюлейман Великолепни – над 160, като всъщност той живее в моногамен брак с Роксолана (въпреки че всеки султан имал право на 4 официални съпруги). А и по принцип съвсем не всички жени в харема стигали до интимност със султана. • Представата, че жените в харема по цял ден само са чакали да бъдат повикани в спалнята на султана – не са правели нищо, пък и не са получавали нищо – не е вярна. Истината е, че всички жени от харема са имали някакви задължения в двореца. И им се е плащало доста добре. С разпределянето на заплатите на жените от харема се занимавал главният евнух. Жените в харема не били затворнички – те излизали от двореца не само из града, но и извън него. Например Роксолана е съпровождала султана на лов, почивка, а и посещавала и други места, където били изпратени като султански представители нейните синове. • На Запад обичали страшните истории за това, как непослушните наложници се зашиват в кожени чували и се хвърлят през прозорците на харема в Босфора. Но дворецът Топкапъ е далеч от водата. А и вече има достатъчно доказателства, че всъщност за прегрешения наложниците били наказвани с доста по-меки наказания – държане в подземие, бой с пръчка по петите, а най-тежкото било изхвърлянето от харема (като обикновено на такива наложници им намирали съпруг). • Съдбата на султанските наложници, които така и не стигали до султанската спалня, не била тежка – напротив: ако за 9 години престой в харема, жената нямала интимни отношения със султана, я освобождавали. Някои оставали да служат в администрацията, като получавали много добро заплащане и уважение. Но повечето получавали дом, издръжка и високопоставен съпруг. А османските велможи мечтаели за такава съпруга – красива, с прекрасно възпитание. Пък и подобен брак бил висша милост от султана и начало на кариерен ръст в империята. Османските хареми престават да съществуват като институция в началото на миналия век, когато Османската империя се разпада и Турция се модернизира. Източник: Розали...

Боза в домашни условия

Боза е дума от турско-персийски произход, което подсказва, че родината й е Близкият изток. Тази освежителна напитка се пие най-много у нас и в Турция и по-малко в Сърбия, Румъния и Гърция. Разпространена е също в казвказките райони на Русия и в някои арабски страни....

повече информация

Майка написа писмо на дъщеря си

Майка написа писмо на дъщеря си, които разтърси обществото. В него има доста истини и всяка майка си мисли подобни неща, когато детето й порасне. Ето какво пише: Здравей, дъще! 1.След 3 години, аз мога да те изгоня от дома. Това звучи страшно, нали? Но въпреки това,...

повече информация

Крадците на мъже са от тези 3 зодии

Крадците на мъже се характеризират с това, че нямат особени задръжки. Изневярата не е приятно нещо, но понякога тя е заложена в зодията на жената. Такъв тип жени просто им е в кръвта да откраднат чужд мъж. Някои дори го правят ей, така, само за спорта. После може и да...

повече информация

Как да не загубите мъжа до вас

Как да не загубите мъжа до вас - полезни съвети. Връзката между жената и мъжа е доста крехко нещо. В началото чувствата са винаги по-силни, отколкото след няколко седмици или месеци. За да се развие романсът и да се премине към нови етапи, любовта не е достатъчна....

повече информация

Не смесвайте с яйца 7 храни

Не смесвайте с яйца тези 7 храни, защото е вредно и може да напълнеете. Всъщност ние всеки ден "бомбардираме" стомасите си не само с нежелана храна, но и с напълно вредни храни. Здравословните естествени съставки се превръщат във врагове на храносмилането и тънка...

повече информация

Училищният тормоз остави следи

Училищният тормоз остави следи. Едва когато остарях, разбрах колко щети ми е нанесло миналото. Не е лесно да погледна назад и да се сблъскам с болката, но след пенсионирането го направих. Това не беше съзнателно решение, а по-скоро процес, в който започнах да мисля...

повече информация