Тя преобърна живота ми с главата надолу или по-скоро ми помогна да намеря себе си. Явно така е трябвало да стане, защото можех да извърша непростима грешка…Ожених се много млад, едва на 22 години. Приятелката ми беше обикновено момиче, лишена от красота, но пък симпатична, весела и дружелюбна. Накратко, казах си, че ще ми подхожда и се ожених за нея. Известно време след като се роди дъщеря ни, изпитвах удоволствие да си играя на съпруг и татко, но много скоро тези роли ми омръзнаха. Всичките ми приятели се забавляваха, а аз от работа вкъщи и обратното. В общи линии се върнах към предишния си начин на живот.
Отначало се държах строго, все пак съм семеен мъж, а после започнах да флиртувам с други жени. За да привличам младите момичета, изтеглих кредит и си купих нова кола. Красавиците сами скачаха в нея и аз, алфа мъжкарят, надувах музиката и по цяла нощ обикаляхме заспалия град. Живеех си добре, само жена ми вярваше на басните, че работя извънредно. Не започнах сериозна връзка, така от една нощ. Нямах нужда от наивни и лесни жени. Търсех такава, която ще подхожда на мачо като мен. И тогава срещнах Алисия, дори името й няма да променя.
Преместих се в друг офис и ето я и нея! Красавица с изящна фигура, умна, весела, заемаща висок служебен пост. Това е достойната жена, помислих си аз, и се заех да пленя сърцето й. Първо с намеци, последваха романтични бележки, цветя и подаръци. Алисия приемаше всичко с усмивка, но не ме допускаше до себе си. Имах усещането, че полудявам, спрях напълно да обръщам внимание на съпругата си, дори и дъщеря си отбягвах. Жена ми плачеше, нищо не разбираше… А аз мечтаех само за Алисия. Желаех я безумно. Веднъж успях да я примамя в изискан ресторант. След вечерята тя ми се усмихна и ме покани да пием кафе у тях. Е, после се случи онова, към което дълго се стремях.
Заслепен от луда любов, без да се замислям, обещах да се оженим. Изминаха два месеца. Полудял от страст по любовницата си, подадох молба за развод. Тя преобърна живота ми. Но един ден, когато отидох при любимата си с букет цветя, тя ме посрещна с почервеняло от гняв лице. Изправи се срещу мен и с глас, преливащ от омраза каза: ” Негодник! Нямам нужда от подлец като теб. Що са човек си ти? Напуснал си семейството си, оставил си жена си и детето да страдат, за да се забавляваш с чужди жени. Аз самата израснах без баща, защото той ни напусна заради любовницата си. Върви си, махни се от живота ми.”
След като каза това, Алисия се изплю в лицето ми. Шокиран от думите й, се обърнах и си тръгнах. Знаех, че я загубих завинаги. Вървях по пътя си и мислех, че не постъпих мъжки. Създадох семейство, а после ги захвърлих на произвола на съдбата. Върнах се у дома и поисках прошка от жена си. Тя се разплака, не вярваше на разкаянието ми, но въпреки това ми прости. Сега харча заплата си за съпругата и дъщеря ми. Давам й пари за маникюр, ходим заедно на ресторант. Играя с детето и се старая да й посвещавам цялото си свободно време. Жена ми цъфти от щастие. Изминаха две години. Понякога срещам Алисия във фирмата, казваме си “здравей”, и отминаваме. Благодарение на принципите и морала й, аз спасих семейството си. Докато съм жив, ще й бъда задължен.
Източник: Лична драма
