Учениците у нас масово са неграмотни

Учениците у нас масово са неграмотни. Положението в България наистина е трагично. Бъдещите носители на икономическия растеж на България мечтаят да са „адвукати”, „актйори” и „танцйорки”, алармира Асенка Христова – изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието.
Експертът публикувала своето мнение на стената си във фейсбук, с който обрисува трагична картината на тийнейджърската грамотност.
Ето какво написа Асенка Христова:
Във въпросника на PISA 2015 има един въпрос с отворен отговор за това каква работа очаква да работи ученикът към 30-годишна възраст. Заслужава си човек да разгледа отговорите, дадени от 6363 български ученици в 9-и клас.

Ако изключим наистина тесния обхват на професиите, видимо познати на учениците (отразяващ на практика липсващата система за кариерно ориентиране), доста голяма част от децата не могат да изпишат правилно наименованията на професиите.
Масово се срещат записи като: автомонтюр, автомонтyoр, автомотьор, адвукатка, акошер – гениколог, актйор, био енджинер, биоархалог, боксйор, воинен, вътришен дизаин, гинеколог-пластичен херург, децка учителка, децки психиатър, заболекър (масово), маникьорист, екскурзовот, енжинер, журналиство, инжинер, кетаринг, кетеринг, компютарен програмист, компютерен специалист, комуникаций, космунафт, лекър, малак и среден бизнес, мениджер, монтиор, незнам ощте, оправител, педиятър, полйцаи, прокоратура, прокорорка, режисюра, рехабелитатор, састезател, софтуерен инжинер, специялизиран треньор, танцйорка, транкторист, трениор, фармацефт, фризиорка (в най-разнообразни вариации), шофиор и т.н.

Прави впечатление, че голяма част от тези професии изискват висше образование и не бих се учудила, ако наистина някои станат „прокорори“, „адвукати“ или „лекъри“.
А, има и един отговор „Учител, обаче мама не дава, че нямало пари в тази професия“, който май е доста красноречив и обобщава всичко.

Проблемът с употребата на пълния и краткия член също стои, нищо че филолози и езиковеди се мъчиха да я изяснят къде и как ли не. Дразни, когато по който и да било канал по радиото или по телевизията (а не само в печатните медии!) репортери, водещи или интервюирани употребяват пълния член, както им дойде отвътре. Сигурно си мислят, че членувайки почти всички съществителни от мъжки род с пълен член, без значение от функцията, която те изпълняват в изречението, звучат по-интелектуално и по-изискано. Уверявам ги, че звучат нелепо, нищо повече.

Нека си дадат труд и си припомнят трите правила, според които в българския език се употребява пълен член! Могат да ги открият в ,,Официален правописен речник на българския език“, БАН, изд. ,,Просвета-София“, 2012 г., стр. 22. Има и няколко правила за членуване на собствени имена и на едносъставни имена от м. р. ед. ч. на географски, културни и исторически обекти на стр. 23/24.

Друго особено дразнещо явление е използването на личното окончание ,,-ме“ при образуване на глаголните форми в 1 л. мн. ч., напр. ,,правиме“, ,,ходиме“, ,,работиме“ и т. н. Е то си има правила кога и това окончание се използва в 1 л. мн. ч.! Още по-нелепо е, когато изказващият се изведнъж забрави, че трябва да ,,-ме“-ка и употреби някой и друг глагол точно по тези правила. А, значи можел все пак и правилно да говори, си мислим, но се лигави, воден май от същото желание да звучи по-така, като ,,столичанин“.

Източник: Оновини