Училищната любов си е нож с две остриета. Скъпи приятели! Почти всяко второ писмо е от мъж или жена, преживели развод. За съжаление последствията винаги са различни, но поводът за брака е един и същ – обичахме се! Затова реших да ви разкажа своята история, надявам се да е поучителна за младите читатели на вестника. За много млади момичета сватбеният ден е най-мечтаното събитие. Вярвах, че и за мен ще е така, докато дни преди да се врека във вярност на дългогодишния си приятел, непозната жена ми зададе въпрос, който промени целия ми живот. Но нека започна от самото начало.
Връзката ми с Камен е още от училището. Любовта ни пламна бързо, сякаш сме се чакали и познавали от години. С него изживях първата целувка, първата интимност и първите тайни срещи. Лъжех родителите си, че оставам при приятелка, а всъщност бързах да се видя с любимия. С Камен преживях онази метаморфоза, която ме извади от света на детските приказки и ме направи истинска жена.
С времето спряхме да се крием, отношенията ни станаха явни и с напредването на годините всички, дори и родителите ни, бяха твърдо убедени, че някой ден ще се оженим. Разбира се, подобна развръзка беше повече от логична, защото докато не завършихме гимназия, двамата практически бяхме неразделни. Когато станахме студенти, въпреки че учехме в различни градове, с Камен всеки ден се чувахме по телефона, а през уикендите или аз му гостувах, или той идваше в квартирата ми.
Радвахме се един на друг, обичахме се, но с времето понякога ми се струваше, че бърза да прекрати разговорите, а при посещенията ми в стаята му улавях уханието на чужд женски парфюм. Вече бях зряла жена и не си създавах романтичната илюзия, че ми е напълно верен. Студентският живот е вълнуващ, купони, среднощни партита, разгонени младежи, едва ли мъж като Камен, изпълнен със страст, не би прегрешил някоя нощ.
Не го осъждах, защото самата аз преживях краткотрайна авантюра с човек, с когото се запознах в интернет. След няколко срещи и вечеря в ресторант, подавайки се на първичните желания, двамата се озовахме в хотелска стая. Беше прекрасна нощ, различна от онези, които имах с годеника си. Тогава осъзнах, че с времето любовта помежду ни се беше превърнала в приятелство. Толкова бяхме свикнали един с друг, че никой от нас не е забелязал как страстта си е отишла. Въпреки това по силата на навика все още бяхме двойка и приятели и родителите ни непрекъснато обсъждаха бъдещата ни сватба.
Когато с Камен най-накрая определихме дата за церемонията, въодушевените ни семейства се заеха с подготовката. Избираха ресторант и празнична украса, планираха меню, изпращаха покани, дори и приятелите ни заливаха с идеи. Заразена от общата еуфория, посетих най-известния магазин за булчински рокли в града ни. Исках тя да е специална, за да бъда истински красива и блестяща в най-важния ден в живота ми.
Съсредоточено разглеждах, обличах и събличах рокли, но никоя не ми допадаше. След повече от час открих една, в която наистина изглеждах приказно. Докато доволно се въртях пред огледалото, зад мен прозвуча женски глас: “Много сте хубава. Дано младоженецът да си заслужава момиче като вас.” Рязко се обърнах и с ъгъла на окото си зърнах непозната дама, която ми кимна усмихнато и побърза да се отдалечи.
Същата вечер, търсейки спокойствие от шумотевицата у дома, се усамотих в кварталната градинка, която е с размери на парк. Седнах на първата пейка, извадих телефона си и отворих една снимка, която наскоро с Камен си бяхме направили. Дълго се вглеждах в образа на бъдещия си съпруг и с изненада установих, че любовта, с която преди се взирах в лицето му, вече я няма. Да, обичах го, уважавах го, но беше ли това достатъчно, за да продължа живота си с него? Дали наистина той е човекът, с когото бих искала да създам дом, семейство и деца?
Мога ли да поверя съдбата и сърцето си в ръцете му? В паметта ми изникнаха спомените за онази нощ с мъжа от интернет, припомних си и колко често откривах следи от друга жена в квартирата на Камен. И тогава осъзнах, че искам да бъдем приятели, но не и съпрузи. Екстазът от първата любов си беше заминал, а топлината от красивата ни и романтична младежка връзка – увяхнал.
Половин час по-късно с годеника ми стояхме лице в лице и честно си признахме, че никой от нас не е готов за продължение. На раздяла се прегърнахме сърдечно, обещавайки си да си останем близки приятели. Тъй като не исках да давам обяснения на родителите си и най-вече да им позволя по някакъв начин да променят решението ми, тихо си събрах багажа в един сак и без да се сбогувам с тях, заминах в столицата. Съжалявам, че така постъпих с любимите си хора, но нямах избор. Знаех, че те няма да ме разберат, както и стана!
Три години след това открих любовта в друг мъж. Онази любов, която кара краката ти да омекват, щом го видиш. Дори не се замислих, когато той ми предложи брак, а се хвърлих на врата му. Слава Богу, мама и татко ми бяха простили и с радост организираха сватбата. Сред гостите беше и Камен, който неотдавна също се бе оженил, и с когото до ден днешен имаме чудесни отношения. Щастлива съм, въпреки че доста почаках да открия мъжа, в чиито ръце поверих сърцето и съдбата си. Добре, че с Камен навреме разбрахме, че първата любов – младежката, е като красиво пролетно цвете – иглика, зюмбюл, лале, което обаче цъфти само до края на сезона.
Лилия
Източник: Лична драма