Уличница разби живота на сина ми, който безумно обожаваше съпругата и децата си. Трудно ми беше да повярвам, че детето, което съм родила, се държи като обезумяло.
…Когато онази нощ синът ми се върна у дома пиян, от сърце си пожелах, никога да не съм го раждала. Беше страшна гледка. Като диво животно се нахвърли върху жена си и в следващия момент си помислих, че ще я убие. Когато чух писъците й, веднага изтичах в стаята им. Намерих я да лежи на земята, а той я риташе в корема. Едва успях да я спася. Застанах пред него, сграбчих го за ризата и се развиках с цял глас: ” Удряй мен!” Той не каза нищо, погледна ме мрачно, грабна си якето и излезе на улицата. Навън беше студено и валеше. Тръгнах след него, исках да го върна, но късно. А у дома децата плачеха и прегръщаха майка си. Малката ми внучка грижливо бършеше кръвта й с носна кърпичка, а тя, останала без сили, не можеше да промълви нито дума.
Гледката ме довърши: паднах на земята и се разплаках. Искаше ми се да си ударя главата в стената и да си скубя косите. Плачейки се опитах да помогна на снаха ми да стане и да се измие…
Колко различно беше всичко преди. Рано останах вдовица и се наложи да работя усилено, за да бъда едновременно майка и баща. По онова време синът ми имаше благ и мек характер. Щом се ожени, остана да живее със семейството си у дома, за да бъде близо до мен. Той беше голям домакин и много обичаше жена си и децата. Всичко се промени в момента, в който в живота му влезе друга жена. Оттогава всичко тръгна с главата надолу.
От онази съдбовна нощ, в която преби жена си, една седмица не знаех нищо за него. Седем дни не можах да затворя очи. На осмия ден синът ми се прибра, но само, за да вземе багажа си. Нито към съпругата си погледна, нито към децата. Въпреки всичко истински се зарадвах, че го виждам жив и здрав.
По-късно от снаха си разбрах, че има любовница. За мен това беше по-голям шок, отколкото за жена му. Години наред вярвах, че съм отгледала добър и грижовен мъж, а се оказа, че съм се провалила като майка. Независимо от болката, която синът ми ни причиняваше, решихме, че няма да го оставим да унищожи семейството си и ще се борим за него. Като майка отидох при онази блудница. Заклевах я, плачех и умолявах да не оставя внуците ми без баща. Обясних й, че той е женен и има две прекрасни деца.
За моя изненада тя се съгласи да се разделят. Но тогава се появиха нови проблеми. Няколко дни нямахме никакви новини от сина ми. И на работа не ходеше. Предчувствието ми казваше, че се е случило нещо лошо. Със снаха ми се обърнахме за помощ към известен гадател и от него разбрахме, че на детето ми е направена тежка магия от бившата му любовница.
Тъй като нямаше никакъв шанс да закарам сина ми при лечителя, занесохме негови дрехи. Два дни по-късно той се прибра. Прегърна ме, целуна жена си и децата, но изглеждаше блед и изтощен, сякаш страдаше от много тежко заболяване. Като пробуден от лош сън, дълго плака и ни моли за прошка. Простихме му, въпреки че не заслужаваше. Сега семейството ни е добре. Злото остана зад гърба ни. Синът ми отново е предишния човек, но миналото остави дълбок белег върху всички нас.
Източник: Лична драма
