Унищожиха щастието ми, което е моята болка. Да се унищожи чуждото щастие е много лесно. Като да счупиш чиния. Да разбиеш чуждо семейство, да загасиш огъня в огнището им – само трябва да се духа по-силно. И тогава домът им ще се потопи в мрак и студ. Преди няколко години анонимен глас ми съобщи по телефона, че съпругът ми изневерява. Повярвах, разплаках се и у дома настъпи мрак, разказва читателка на вестник „Лична драма“. Мрак и студ. Мъжът ми отричаше. Твърдеше, че някой си прави лоши шеги и цели да разбие брака ни. Допуснах, че ме мамят, но въпреки това сянката на раздора се настани трайно между нас. Загубили доверие в любовта, постепенно се отдалечихме един от друг. Така и не успях да му простя, а той не искаше повече да ми дава обяснения. Говорехме само за командировките му. В същото време на телефона му пристигаха съобщения от някоя си Женя. Съпругът ми казваше, че не познава такава жена, но аз си мислех, че ме лъже. Някак си не можех да му се доверя. Може би защото бях твърде разочарована.
Изминаха две години. Тихо и безинтересно. Мъжът ми все по-често пътуваше в командировки, а в редките моменти, когато се прибираше, го наказвах с мълчание и отровни намеци за любовницата му Женя. После той се разболя сериозно. Загуби работата си – кому е нужен болен човек. Отслабнал и пребледнял, прекара месец в болницата на системи. Посещавах го, но не му прощавах. И тогава съпругът ми почина. На погребението сестра ми дойде при мен, хвърли се на гърдите ми и зарида с глас. Оказа се, че тя е поръчала анонимните обаждания. Пак сестра ми е измислила и историята с Женя. Късно осъзнах, че мъжът ми никога не ме е мамил. Някои близки ме съветват да й простя. Но не винаги прошката е възможна… Ето какво може да направи една самотна озлобена жена с чуждото щастие.
Източник: С кафето
