Успял българин в чужбина – това съм аз. От двадесет години съм в чужбина. Тук бизнесът ми никак не е лош. Пари печеля колкото дузина. Работя здраво, не през куп за грош. Забравих за родината си мила в стремежа си да стана по-богат. Жената, дето беше ме родила, отдавна вече е на оня свят. Баща си не познавам, бил битанка. Издъхнал във Врачанския затвор. За пустите пари ограбил банка. Намушкали го с нож в пиянски спор. Ожених се. Родиха се децата. Животът ни във времето е миг. Живеех като чужденец там в щата, ругаех все на български език. Жена ми бе добра американка. Жена такава си е чист късмет. Обичаше ме, беше моя сянка. В дома ни имаше уют и ред. Гордеех се с две сладки дъщерички, с прекрасен син, с приятели добри. Наричаха ме Българина всички, щастлив, усмихнат, будех се в зори. Така живеех в радост и богато, животът ми сервираше десерт, до паметния божи ден, когато жената ме заведе на концерт. Дочула, че и български артисти участват в музикалното турне и пожелала с помисли най-чисти да ме зарадва мъничко поне. Завесата се вдигна.
Писна гайда. Заудря тъпан. Нещо в мен се сви. И като лъв, завърнал се сред прайда, аз гледах как хорото се изви. Напет гайдар засвири ръченица. Кръвта ми като луда заигра. Понесоха се момък и девица. Родината в душата ми изгря. България с играта е прочута. Той скачаше напред като елен. Тя ситнеше назад като кошута. Усещах как вулкан бушува в мен. Видях Балкана, родната си къща, нахлу в разтворените ми гърди природата омайна, вездесъща и сякаш че отново се родих. Сълзите бликаха сами в очите. Аха, да заридая чак на глас! Треперех като лист пред красотите! България тук виждах само аз. Разтапях се в усмивката на мама, бях пак безгрижно весело дете и радост като океан голяма усещах как в душата ми расте.
Жената гледаше ме с изненада, но можеше ли тя да разбере, за българското в този щат аз страдах, едва сега го проумях добре. България е майката светица, родината най-свидна на света! Тогава българската ръченица пред мене бъдещето начерта. Видях се като старец белобради, завърнал се при родния Балкан, там с внуци палави дърво да сади. Да, знам, че ще се сбъдне моят блян!
От Dimitar Stavrev
Източник: Бгнау
