Уважавайте повече себе си
Уважавайте повече себе си и собствените си чувства. Може би те вече не заслужават да бъдат в живота ви. Или може би те никога не са го заслужавали! Чувствали ли сте се разочаровани, че някой близък ви обръща твърде малко внимание? Замисляли ли сте се, че инвестирате много повече във взаимоотношения, отколкото получавате от тях – сякаш трябва да просите време и внимание? Сякаш постоянно молите даден човек да спре поне за минута?
Замисляли ли сте се, че това може да се случи, защото сте свикнали да поставяте интересите на другите над собствените си? Помислете за това.
Когато много обичаме някого, си затваряме очите за много неща. Прощаваме онова, с което не бихме се примирили по принцип.
Любовта често ни принуждава да бягаме след други хора и всички тези безполезни опити да ги принудим да ни обръщат поне малко внимание ден след ден подкопават самочувствието ни. И сърцето ни боли, дори и кардиологът да твърди, че всичко е наред.Просто трябва да спрете да го правите! Спрете да бягате след тях!
За първи път от много време поставяме на първо място себе си и собствените си интереси, защото всъщност винаги сме били, сме и ще останем най-важните хора за себе си. И ако хората напуснат живота ви и скъсат отношенията с вас, трябва да спрете да ги преследвате, може би те вече не заслужават да бъдат в живота ви.
А как можете да разберете, че когато търсите благоволението на някого, най-вероятно тъпчете самочувствието си?
Преследвате човек, за да може да получите поне малко от вниманието му. Когато прекарвате време далеч от този човек, чувствате необяснима тревога. Искате още и това чувство изчезва само когато той любезно се съгласи да ви даде част от вниманието си.
Винаги сте готови да промените плановете си (без значение колко важни са те за вас), за да останете с този човек, като по този начин му казвате (и на себе си), че той е изключително важен.
Вместо да мислите за това, което бихте искали да направите, вие мислите какво прави този човек. Дори след като прекарате време в компанията на този човек, не се чувствате истински щастливи (най-често изпитвате само временен прилив на щастие).
Не чувствате същата радост и пълнота на отношенията, както в компанията на вашите истински приятели, които са ви избрали в същата степен, в която сте ги избрали.
Ако не цените собственото си време, как можете да очаквате някой друг да го оцени? Как можете да очаквате уважение, ако всеки момент сте готови да се откажете от всичко, което правите, само защото той няма какво да прави?
Участвайки в това преследване, вие изваждате поредното мъничко парче от увереността си с всеки кръг, позволявайки си бавно да се плъзнете в безкрайната заешка дупка на безпокойство.
Защо? Защото с действията си директно си казвате, че някой друг е по-важен за вас, отколкото за вас самите.
Не избирайте хора, които никога не ви избират! Не давайте от времето си за тези, които не биха отделили дори минута за вас!
Обичайте се и се ценете! Така и другите ще ви обичат!
Източник: Истински истории
