Вече живея в България и съм щастлива
Вече живея в България и отново съм щастлива. Америка е страната на неограничените възможности, но, всъщност се оказва страната с най-ограничените възможности. Държава, в която има много закони и се твърди, че имаш пълната свобода, а в действителност гледаш как 20 човека в някое училище са простреляни и още много са ранени от поредния луд.
Страната с най-много расизъм, нищо, че са събрани нации от целия свят. Живеейки в Америка 12 години, научих, че това, което се излъчва по телевизиите в България, е една много малка част от самата действителност.
Пристигайки в Америка, без да познаваш никого, първите стъпки към борбата за оцеляване са да намериш работа и покрив над главата си. Намирането на работа в Америка не е както повечето българи си мислят, а именно лесно и просто, всъщност, обратното.
И там, както и в България, трябва да имаш връзки и да познаваш правилните хора, иначе, търсенето на работа може да продължи дълго. Образованието ти в повечето случаи не се признава. Това означава, че трябва да изкараш американско, което може да ти струва от 15 до 70 хил. долара на година, ако не и повече. Ти, разбира се, не можеш да си го позволиш, затова трябва да изтеглиш студентски заем, който ще плащаш, може би, цял живот.
Разбира се, ако беше роден в американско семейство, родителите ти можеха да ти спестяват пари докато почнеш университет, но ти нямаш този късмет, защото си роден в България. Затова започваш да търсиш някоя работа по 8 долара на час, която е в ресторант за бързо хранене. Това са около 1600 на месец, като от тях трябва да извадиш многото данъци.
Най-важното за Америка е да имаш кола, все пак без кола не можеш даже и хляб да си купиш. Има градски транспорт, но той не е толкова развит както в Европа и рядко ще видиш много хора да чакат на спирката.
Да се качиш на градски транспорт може да отнеме до 2 часа, за да стигнеш някъде. Затова най-лесният начин е кола, да не кажа единственият.
Сега да кажем няколко думи за хората. Много нации събрани на едно място значи по-голяма възможност да си намериш приятели. Но аз мога да твърдя, че истинско приятелство, каквото има в България, в Америка няма да откриете. Хората може да са мили, но това зависи от човека, а не в коя държава живееш.
Животът в Америка е много стресиращ! Всичко се развива на високи обороти. Нямаш време за себе си. Ти мислиш как да вадиш пари, за да оцелееш.
Трудно е и може да отнеме много време, но със сигурност няма да е както в България, където работиш по 8 часа и след това ходиш на гости да си пиеш ракията с някой. Това се казва живот, макар че напоследък наблюдаваме европеизацията и американизацията и на Балканите. В Америка не ти предлагат това. Там е по-важно ти да бъдеш техен роб, тъй като си българин и да нямаш никакво време за себе си. Все пак колкото повече пари вадиш, толкова повече ти взема държавата.
В Америка може да имаш всичко веднага, но на кредит. Ти реално не притежаваш нищо. Всички живеят в къщи, които не са техни, гледат телевизор, за който нямат пари и даже консумират храна, за която не са платили. Важното е, че всичко имаш на момента, нищо, че не може да си го позволиш. Наемът за един едностаен апартамент е около 1200 долара, но това е, когато живееш в безопасен квартал. Много квартали в Америка са разделени по раси. Има квартали, в които е опасно да стъпва бял човек поради риска да бъде застрелян. Разбира се, това се нарича свобода! Всеки може да си прави каквото иска, защото Америка никога няма да те ограничи.
В момента живея в България от 1 година. И мога да кажа, че никога не съм се чувствала по-щастлива и по-жива. Радостта да можеш да вървиш по улицата пеш и да знаеш, че никой няма да те нападне.
Смятам и да следвам в България, защото мисля, че образованието ми ще е по-евтино и мога да твърдя, че ще е по-качествено. Аз искам да уча и да се развивам в родината си, а не да бягам от нея. Всички бягат от нея и може би затова има много пропуски в държавата ни. Не може един българин да е горд, че е избягал от държавата си, за да живее в някоя друга държава.
Един българин трябва винаги да е българин, а не да говори против държавата си, когато я напусне. Това го прави слаб и неблагодарен за това, което България му е дала през всичките тези години.
Ние българите обичаме да твърдим, че всичко знаем преди даже да сме го изпитали. Без да сме напускали нашата родина ние имаме мнение за живота в другите държави. Аз смятам, че повечето българи, които са избягали от България, са хора, които мислят, че навън от родината си ще намерят щастие и по-добър живот. Да, хубаво е да вземеш американска заплата и да я харчиш в България, но не и обратното. В България може да получаваш достойна заплата и да живееш един нормален живот, стига да знаеш как и да се опитваш.
Животът извън България не е толкова лесен колкото говорят и пишат за него. Докато един човек не го изпита не може да дава мнение по темата.
И ще завърша с две български поговорки. Кръвта вода не става. И камъкът си тежи на мястото.
Автор: Нони Панайотова / glasutnamladitehora
Източник: Гнездото
