Вградена кърмачка в мост рони сълзи всяка нощ. Една страховита легенда за вградена в мост над река Струма майка кърмачка, която нощем „плаче“, битува в село Невестино, област Кюстендил. Това е Кадин, или „невестин“ мост, изграден през 1470 г. 545-годишният мост е дълъг 100 метра и свързва двата края на общинския център Невестино, намиращ се на 10 км източно от Кюстендил. Местните казват, че чували женски рев, идващ от него, редовно и вече даже не ги плашел. Срещу моста е и скулптурата на вградената в моста Струма невеста. Скулптурата е дело на Мите Чудомиров. Струма невеста държи пред пазвата си традиционните за региона ябълки. Нещо като копие на картината на Владимир Димитров-Майстора. Горката невеста, станала жертва на жестоко за онези времена поверие, гледа към моста, в който е зазидана сянката ѝ. А зазидаш ли сянката на един човек, той започва да линее и умира, казват българските поверия.
На южния край на моста има надпис на турски език. Според него мостът е построен по заповед на Исак паша по времето на султан Мехмед II. „По високото разпореждане на Исак паша, един от най-великите везири и благородни началници, който върши добрини с чисто душевно подбуждение, за да получи горе от Създателя съответното възмездие, заповядва да се построи в тази страна този свещен мост за безплатно минаване на пътници. Нека всевишният Бог изпълни живота му с радост и веселие. Година 874“, гласи надписът.
Годината на градежа е според пророка Мохамед, но по нашето летоброене мостът е построен в 1470 г. За издигането му има две легенди. Първата е зловеща, но характерна за онези времена, когато хората се опитвали да омилостивят разрушителната сила на природата.
Хората вярвали, че когато строят храм, мост или друго съоръжение, което да обединява всички, трябва да бъде поднесена жертва. Нещо като дух – покровител.
Вграждането на човешка жертва ставало, като майсторите оставяли дупка в строежа и като минел някой, го бутали и зазиждали, а в по-късни времена взимали мярка от човек и вграждали сянката му. Вярвало се, че този, чиято сянка била вградена, започвал да линее, да отслабва и умирал. Така решили и майсторите на Кадин мост, които според местните хора били трима братя. Работата им не вървяла, природата била против тях; което успявали да изградят през деня, реката го отнасяла през нощта. Те решили да жертват една от жените си и се договорили да бъде тази, която дойде първа на строежа да донесе хляб и вода. Но типично по български двамата по-големи братя, решили да предупредят жените си да не бързат да дойдат.
Не казали обаче на най-малкия. Така първа дошла Струма невеста, жената на майстор Мануил, и затова тя била зазидана. Тя дошла с рожбата си на строежа. Старите хора още вярват, че и днес нощем се чува гласът ѝ да проплаква, а млякото от гърдите на жената се вкаменило. Мнозина вярват, че ако кърмачка няма мляко, тя идва и отчупва парче от моста. След като натърка с него гърдите си, млякото ѝ идвало. Според друга фолклорна легенда причина за построяването на Кадин мост е една българска девойка, която с красотата и добрината си трогнала османски владетел в тежките робски времена.
Мостът бил сватбен подарък от султан Мурад, който бил тръгнал на военен поход към Босна и на това място срещнал сватбари, повечето се уплашили и избягали, но не и невестата. Тя се поклонила на султана и му поднесла дар. Тогава султанът я попитал какво да ѝ подари в замяна, а тя си пожелала мост да свърже двата бряга на реката, за да може да посещава старата си майка.
Източник: Истински истории
