Винаги ще помня баба и дядо
Дата на публикуване: 20.11.2019
винаги ще помня

Винаги ще помня баба и дядо

Винаги ще помня. Тежки дни дойдоха и не отминаха и дядо Божовия дом. Всяка вечер той слушаше новините, гледаше, как от ден на ден селото ставаше все по-глухо и пусто и някаква буца засядаше в гърлото му.
Това ли беше мечтал на младини, когато пъргаво скачаше сутрин, заедно с жена си Иванка първи отиваха в стопанството на работа. Не че охолно, но сито и доволно живееха. Спомня си как често идваха делегации от чужбина да гледат разкошните лозови масиви, да се учат… Къде ли отидоха агрономите, дето авторитетно обясняваха успехите си? Селяни казваха, че видели Главния на пазара в Търново, бельо и дрехи продавал на сергия, за да оцелее! Питаше се стария човек – къде сбъркахме, какъв грях сторихме, че сега така трябва да патим? Една радост и утеха имаше дядо Божо – своите двама внуци – Денчо и Стоян.

Само един син си имаха те – добро дете беше, порасна, задоми се, деца добиха, но лоша болест го тръшна, набързо си отиде. Снахата скоро си намери утеха – някакъв мъж се завъртя, събра се с него и повече не я видяха. Но внуците не ги забравиха. Израснаха те като два стройни бора – брат до брата. Но тона на всичко даваше Денчо – той бе по-големият, по-разумният. Пък нали завърши и стана пилот – целия свят обиколи, много чудо видя, но не се възгордя, не забрави своя корен.
Нещо топло се надигаше в гърдите му, сълзи го задавяха, когато това лято младите момчета се развъртяха, нацепиха и подредиха дървата, изчистиха двора, измазаха и оправиха къщата, та светна.
Баба Иванка бе необразована, но горда и жилава българка.

Цял живот тя достойно носеше отговорността и грижите наравно с мъжа си. И сега, когато отиваше в пощата, макар и остаряла и грохнала, все се изправяше и гордо поглеждаше – от жените най-голямата бе нейната пенсия – достойно изработените пари за цял един трудов живот.

Не можа тя да си роди повече деца – отгледаха и изучиха единствения им син, но нещастието ги сполетя и душата опустя – тя и до сега не е свалила черната кърпа от главата си.
Този ден Денчо се обади, че ще ги навести, голяма радост чакаха – щеше да дойде с невястата. Седяха и двамата и мислеха – каква ли ще е тя? Те, сега младите – дай им само кафето и цигарите – нямат време и за кревата да си оправят!
Кръшна се баба Иванка, почисти къщата, опра дрехите, изкъпаха се и се приготвиха да посрещнат младите. Сега е зима, мъгла, лед и сняг, пътят е опасен – мислеше си дядо Божо. – Луди глави! Преваляваше полунощ, няма ги… така и се унесоха. Те, сигурно са се отказали!
Нещо изтропа, чуха се викания, дядо Божо скочи – децата са! Погледна часовника – преваляваше два след полунощ! Отвори портата, но снегът бе дълбок, а той нямаше сили да изрине и почисти. Колата бе затънала в една пряспа, нямаше време за бавене – трябваше да се запретнат ръкави. Не можа дядо Божо да види какво е момичето – стори му се височко и стройно – като Денчо. То пъргаво хвана две кофи, с лопатата изрови пепел, наръси пътя, не седна на топло, а наравно с мъжете ринеше снега и помагаше. “Огън момиче!” – рече си стария човек.

Така и не усетиха как се мина седмицата. Слънце огря в дома на старците – стоплиха ги добрите им внучета Денчо и Надя. С вечния си усет баба Иванка можа да прецени – момичето е честно и работливо. С татко и мама до море, с либе през море. Да, с Надето Денчо ще мине морето! – мъдро отсече тя.
Тази сутрин щяха да се сбогуват. Надя приготви закуската, навън беше тихо, снегът блестеше от ярките слънчеви лъчи. На прозореца едрият бял котарак подремваше спокойно.
Кой знае защо, като гледаше към внука си, сякаш баба Иванка виждаше един светъл ореол около главата му.
Примижаваше, пак поглеждаше, слънцето през прозореца огряваше ярко и й се струваше, че Денчо излъчва някакво сияние. Та нали той в полет е равен със звездите, господар е на небето. Звездно момче! И тя си обясни – затова е толкова добър – защото рисковете, на които се излагат го карат повече да цени живота, човешката доброта. Няма по-голямо щастие за стария човек от това да го уважиш, да седнеш с него на масата, да чуеш на какво ще те научи – като в приказките за дядото, дето посочил на хората мравуняка и ги спасил от глад.
И когато Денчо протегна ръка на баба си да се сбогува, тя с вълнение се наведе и му целуна ръка.
Благодаря, сине!

Автор: Занка Иванова
Източник: Виж ти

Още новини
Завист и омраза за тази зодия

Завист и омраза за тази зодия

Завист и омраза по една единствена зодия. Може би се досетихте, че става дума именно за зодия Скорпион. Ето и причините защо това много одумван астрологичен знак: Скорпионите винаги имат собствено мнение. Това са хора, които не обичат да се съобразяват с никого. Те...

повече информация
Рождените дни и празнуването им

Рождените дни и празнуването им

Рождените дни са важно празненство за всички ни, не само като деца. Въпреки това, някои рождени дни, според общоприетото схващане, са опасни за празнуване. Всички сме чували, че не трябва да празнуваме 40-тата си годишнина, но има още няколко рождени дни, чието...

повече информация
3 храни за дълъг живот

3 храни за дълъг живот

3 храни могат да направят животът ви по-дълъг. През целия си живот дядо ми живееше в селото, гледаше фермата, говедата и зеленчуковата градина. Рядко беше в магазина и често купуваше не храна, а кибритени клечки и домакински съдове. Всички продукти той ядеше само от...

повече информация
Клиентът няма право

Клиентът няма право

Клиентът няма право в някои случаи. Който е учил търговия или пък работи в този сектор добре знае, че клиентът винаги има право. Да, той трябва да получи най-доброто обслужване, но също така би трябвало и да знае на какво има право и на какво не. Обслужващият персонал...

повече информация
Advertisements
Историкът Стефан Влахо-Мицов

Историкът Стефан Влахо-Мицов

Историкът Стефан Влахо-Мицов с интересни констатации. За нова Балканска война с участието на Русия в защита на Македония призовава в новата си книга "Македонският феникс между унищожението и самоунищожението“ историкът Стефан Влахо-Мицов. Книгата излиза преди дни на...

повече информация
Мария Игнатова без работа

Мария Игнатова без работа

Мария Игнатова ще трябва да се изявява в ново поприще. Скоротечно приключва кариерата на Мария Игнатова като водеща на Папараци, пише HotArena. До броени дни блондинката, която година и половина стоя извън телевизионните студиа след свалянето на „Господари на ефира“,...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.