Влюбен съм до уши в лелята на мой приятел. Това продължава повече от 6 години и до ден днешен. Всичко започна, когато аз и най-добрият ми приятел отидохме на вилата, където живееше леля му. Тя ни посрещна, а когато се запознах с нея усетих някакво непознато чувство в мен, което не предполагах, че мога да изпитам. Тогава не му обърнах особено внимание, защото бях млад и зелен.
След като прекарахме един страхотен уикенд на вилата и се прибрах в града, това чувство не ме пусна. Реших, че ще се опитвам да накарам моя приятел редовно да ходим на вилата и все го убеждавах когато имаме време да отиваме там. По този начин срещите ми с леля му Елвира зачестиха и аз бях невероятно щастлив. Когато си говорех с нея, аз изливах душата си и се държах свободно и непринудено.
Дори не съм предполагал, че и тя има чувства, въпреки, че разликата в годините ни беше цели 15 в нейна полза. След известно време моят приятел усети, че нещо става с мен и ме попита в прав текст какво ми е на душата. Каза, че само когато сме на вилата ме вижда щастлив и различен. Отдъхнах си – явно не знаеше каква е истинската причина. Смутолевих някакво глупаво оправдание замазах нещата.
Така нашите срещи с Елвира продължиха. Научих, че тя е разведена след доста несполучлив брак с ревнив съпруг, който постоянно я тормозел. Накрая тя не издържала и се разделили, като той не я бил виждал въобще след развода им.
За съжаление несподелената любов понякога е мъчителна – аз нямах смелост цели 5 години да призная какво чувствам към нея. Мислех си, че за Елвира аз съм просто приятен събеседник и нищо повече. Но някак си пораснах и започнах да проумявам, че чувствата ми са сериозни и вече няма място за отстъпление.
И тогава взех решението – да отида до вилата, но този път съвсем сам. Когато пристигнах, Елвира пиеше кафе на терасата. Тя ме видя и се учуди, но усетих, че по-скоро се радва, че идвам. Попита ме защо съм сам и къде е Боби – племенника й и моя най-добър приятел. Казах й, че има работа и аз съм бил наблизо – затова съм минал да пием кафе. Тя ме покани при нея и изведнъж усетих, че се изчервява.
Разговорът ни този път някак си не вървеше, не смеехме да се погледнем в очите. Цялата ми смелост започна да се изпарява, дори станах и й казах, че е време да тръгвам. В този момент тя се обърна към мен и ме погледна. По изражението й познах, че ме желае и без да му мисля се впуснах към нея и я целунах. Тя отговори страстно на целувката ми. Хвана ръката ми и ме заведе в спалнята.
Отдадохме се на страст и любов. След това дълго си говорехме и тогава разбрах, че още като ме е видяла и тя е изпитвала чувства към мен. Така започнаха нашите срещи – разбира се тайни. Но за съжаление един ден племенника й реши да я “изненада” и на завари в спалнята.
Той се втрещи, разкрещя се и каза, че от днес нататък няма леля и няма приятел в мое лице. За съжаление изгубих най-добрия си приятел, но спечелих любовта на живота си. Напук на всички, ние решихме да се оженим и въпреки разликата в годините бяхме щастливи. Няколко пъти молих Боби за прошка, като го уверявах, че и двамата се обичаме. Накрая той ни прости и отново станахме добри приятели.
