Влюбих се в момичето, което продаваше сувенири
Дата на публикуване: 11.12.2019
влюбих се в момичето

Влюбих се в момичето, което продаваше сувенири

Влюбих се в момичето, което ми разби живота. От този ден нямах търпение да я видя. Но тя не идваше и отсъствието й караше сърцето ми да тупти притеснено. Усещах, че нещо много й тежи. Може би, че винаги беше сама, или пък глухотата й издигаше бариери между нея и останалите. Един топъл ден, някъде в ранния следобед, с приятел седнахме да пием кафе. Десет минути по-късно забелязах Яна да обикаля масите и да предлага малки сувенири. Въпреки че едва минаваше 13 ч, на съседната маса имаше група подпийнали младежи. Направи ми впечатление, че я гледат с подигравка, с насмешка обсъждайки увредения й слух. Нещо ме стисна за гърлото и с мъка сдържах гнева си. А тя сякаш не забелязваше случващото се. Когато приближи към нас, погледнах в лицето младото момиче, усмихнах се и бавно казах: “Искам да купя всичко.”

Сделката ми струваше почти целия оборот за деня, но не ми пукаше. Важното беше, че когато Яна ми благодари, гласът й звучеше по друг начин, в него се усещаха радостни нотки, а аз бях истински удовлетворен, че за кратко я накарах да изпита щастие. Всъщност се чувствах мъж. За какво и как я обикнах, така и не разбрах.
Месец след този случай една вечер късно се прибирах у дома. Бях на гости на приятели и, от дума на дума, не разбрах кога е отлетяло времето. Нощта беше мрачна, нетипична за лятото. Валеше дъжд като из ведро, затова се стараех да шофирам бавно, взирайки се в тъмнината през стъклото. Внезапно фаровете ми осветиха младо момиче, което ми махаше с ръка. Инстинктивно натиснах спирачките и заковах редом до нея.

И тогава разпознах Яна. Тя стоеше по средата на улицата, облечена в тънката си рокля, безразлична към проливния дъжд. Скочих като луд от колата, сграбчих я и буквално на ръце вкарах. Не знаех къде живее, а и в тъмнината надали би разчела по устните ми какво я питам. Затова не задавах въпроси, на които не бих получил отговори. Двадесет минути по-късно в моя дом стояхме един срещу друг и се гледахме в очите. Виждах, че е мокра и се тресе от студ. Колебливо се пресегнах и в следващата секунда тя се сгуши в обятията ми. Исках да я стопля, да я утеша, да я защитя. Със сърцето си на влюбен мъж усещах, че ми се доверява. Тази нощ не можах да мигна.

Унесъл съм се призори. В просъница чух, че от кухнята се носи шум. Чувствах се доволен и щастлив, сякаш бях свалил някакви невидими окови. Яна не се задържа дълго в живота ми, едва месец, но остави трайни следи в душата ми. До нея разбрах колко невероятно може да бъде утрото и колко сладко кафето. Беше кратка връзка, ала истинска. Тя не споменаваше миналото си, а когато се осмелявах да я попитам за него, извърташе глава настрани и даваше вид, че не ме разбира. И въпреки всичко я обичах такава, каквато е – странна, мълчалива, говореща с очи.

Една вечер Яна стоеше до прозореца и наблюдаваше звездите. Като омагьосан застанах зад гърба й и тихо й признах чувствата си. Обещавах й, че никога няма да я изоставя и ще бъда до нея дори когато в косата й заблести сребро. Изведнъж тя потрепера и рязко се обърна. После се спусна към мен, обхвана лицето ми в малките си шепи и нежно ме докосна по устните.

А когато на другия ден се прибрах от работа, моята любима я нямаше. Освен нея бяха изчезнали и парите от тримесечния оборот, които събирах за разширение на магазина си и все отлагах да внеса в банката. Отчаяно рухнах на дивана, където захвърлен лежеше забравен ключодържател. Оттогава винаги го нося в себе си.

Две години по-късно с мой братовчед пътувахме по работа. Той шофираше, а аз почивах на задната седалка. Часът беше пиков и попаднахме в задръстване. За да влезе въздух, той отвори широко вратата. Изведнъж чух познат глас: “Извинете, ще купите ли от тези календарчета? Събираме средства в помощ на хора в неравностойно положение.” Дори и след сто години бих разпознал гласа, който този път беше нежен и ясен. Погледнах през прозореца и видях млада жена с тъмни очила и бастун за слепи, с който опипваше пътя пред себе си. Някакъв копнеж премина през гърдите ми и ме разтърси до основи. Моята Яна! Бавно свалих стъклото, пресегнах се и я улових за ръката. Разтворих я и положих в дланта й онзи забравен ключодържател. За няколко секунди земята сякаш спря да се върти.

От унеса ме изтръгна бибиткането на колите зад нас. “Потегляме” – извика братовчед ми и ловко се изстреля напред. Това беше последната ми среща с Яна.

Злати

Източник: Лична драма

Още новини
Металокерамика срещу цирконий

Металокерамика срещу цирконий

За да може да направим избор трябва да се запознаем с малко повече информация. Какво е металокерамиката ? Това е метална конструкция, в повечето случаи съдържа никел, който е силен алерген. Той в повечето случай води до възпаление на венеца и лош дъх. Върху металната...

повече информация
Седмичен хороскоп 17-23 май 2021

Седмичен хороскоп 17-23 май 2021

Седмичен хороскоп 17-23 май 2021 ви вещае приятна седмица, в която не трябва да действате прибързано. Не е лошо да обръщате повече внимание на семейството и хората, на които държите. В дома Ви ескалира необходимост от някой промени, в оптимален случай- това са...

повече информация
Връзка от разстояние

Връзка от разстояние

Връзка от разстояние е трудна за поддържане. Много хора са на мнение, че връзките от разстояние никога не се получават, защото накрая всичко става твърде сложно. Да, връзките от разстояние могат да бъдат сложни, но ако решите да вложите повече усилия, ще видите, че си...

повече информация
Най-моногамните зодии

Най-моногамните зодии

Най-моногамните зодии с 4 според астролозите. С*ксът и любовта вървят ръка за ръка. Е, не във всеки случай, но е по-добре когато това е така. Но замисляли ли сте се защо някои хора са верни на половинките си до гроб, а други кръшкат при първа възможност? Е, според...

повече информация
Advertisements
Срам ме е от дъщеря си

Срам ме е от дъщеря си

Срам ме е от дъщеря си. Чуя ли някой да казва, че животът е само един и има право да си го живее, както си иска, ми прилошава. Защото имам дъщеря, която е същата стока. Не е моя родна, но съм я отгледала и затова ме е срам, че съм принудена да прикривам мръсотиите й....

повече информация
Плесента и мухълът

Плесента и мухълът

Плесента и мухълът са неразделна част от природната среда. На открито, плесените и мухълът играят много важна роля в природата, за да разграждат органичната материя, като падналите листа и мъртвите дървета, но на закрито, мухълът трябва да се избягва. Той се...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.