Влюбих се в момичето, което продаваше сувенири
Дата на публикуване: 11.12.2019
влюбих се в момичето

Влюбих се в момичето, което продаваше сувенири

Влюбих се в момичето, което ми разби живота. От този ден нямах търпение да я видя. Но тя не идваше и отсъствието й караше сърцето ми да тупти притеснено. Усещах, че нещо много й тежи. Може би, че винаги беше сама, или пък глухотата й издигаше бариери между нея и останалите. Един топъл ден, някъде в ранния следобед, с приятел седнахме да пием кафе. Десет минути по-късно забелязах Яна да обикаля масите и да предлага малки сувенири. Въпреки че едва минаваше 13 ч, на съседната маса имаше група подпийнали младежи. Направи ми впечатление, че я гледат с подигравка, с насмешка обсъждайки увредения й слух. Нещо ме стисна за гърлото и с мъка сдържах гнева си. А тя сякаш не забелязваше случващото се. Когато приближи към нас, погледнах в лицето младото момиче, усмихнах се и бавно казах: “Искам да купя всичко.”

Сделката ми струваше почти целия оборот за деня, но не ми пукаше. Важното беше, че когато Яна ми благодари, гласът й звучеше по друг начин, в него се усещаха радостни нотки, а аз бях истински удовлетворен, че за кратко я накарах да изпита щастие. Всъщност се чувствах мъж. За какво и как я обикнах, така и не разбрах.
Месец след този случай една вечер късно се прибирах у дома. Бях на гости на приятели и, от дума на дума, не разбрах кога е отлетяло времето. Нощта беше мрачна, нетипична за лятото. Валеше дъжд като из ведро, затова се стараех да шофирам бавно, взирайки се в тъмнината през стъклото. Внезапно фаровете ми осветиха младо момиче, което ми махаше с ръка. Инстинктивно натиснах спирачките и заковах редом до нея.

И тогава разпознах Яна. Тя стоеше по средата на улицата, облечена в тънката си рокля, безразлична към проливния дъжд. Скочих като луд от колата, сграбчих я и буквално на ръце вкарах. Не знаех къде живее, а и в тъмнината надали би разчела по устните ми какво я питам. Затова не задавах въпроси, на които не бих получил отговори. Двадесет минути по-късно в моя дом стояхме един срещу друг и се гледахме в очите. Виждах, че е мокра и се тресе от студ. Колебливо се пресегнах и в следващата секунда тя се сгуши в обятията ми. Исках да я стопля, да я утеша, да я защитя. Със сърцето си на влюбен мъж усещах, че ми се доверява. Тази нощ не можах да мигна.

Унесъл съм се призори. В просъница чух, че от кухнята се носи шум. Чувствах се доволен и щастлив, сякаш бях свалил някакви невидими окови. Яна не се задържа дълго в живота ми, едва месец, но остави трайни следи в душата ми. До нея разбрах колко невероятно може да бъде утрото и колко сладко кафето. Беше кратка връзка, ала истинска. Тя не споменаваше миналото си, а когато се осмелявах да я попитам за него, извърташе глава настрани и даваше вид, че не ме разбира. И въпреки всичко я обичах такава, каквато е – странна, мълчалива, говореща с очи.

Една вечер Яна стоеше до прозореца и наблюдаваше звездите. Като омагьосан застанах зад гърба й и тихо й признах чувствата си. Обещавах й, че никога няма да я изоставя и ще бъда до нея дори когато в косата й заблести сребро. Изведнъж тя потрепера и рязко се обърна. После се спусна към мен, обхвана лицето ми в малките си шепи и нежно ме докосна по устните.

А когато на другия ден се прибрах от работа, моята любима я нямаше. Освен нея бяха изчезнали и парите от тримесечния оборот, които събирах за разширение на магазина си и все отлагах да внеса в банката. Отчаяно рухнах на дивана, където захвърлен лежеше забравен ключодържател. Оттогава винаги го нося в себе си.

Две години по-късно с мой братовчед пътувахме по работа. Той шофираше, а аз почивах на задната седалка. Часът беше пиков и попаднахме в задръстване. За да влезе въздух, той отвори широко вратата. Изведнъж чух познат глас: “Извинете, ще купите ли от тези календарчета? Събираме средства в помощ на хора в неравностойно положение.” Дори и след сто години бих разпознал гласа, който този път беше нежен и ясен. Погледнах през прозореца и видях млада жена с тъмни очила и бастун за слепи, с който опипваше пътя пред себе си. Някакъв копнеж премина през гърдите ми и ме разтърси до основи. Моята Яна! Бавно свалих стъклото, пресегнах се и я улових за ръката. Разтворих я и положих в дланта й онзи забравен ключодържател. За няколко секунди земята сякаш спря да се върти.

От унеса ме изтръгна бибиткането на колите зад нас. “Потегляме” – извика братовчед ми и ловко се изстреля напред. Това беше последната ми среща с Яна.

Злати

Източник: Лична драма

Още новини
Майка ми разруши живота ми

Майка ми разруши живота ми

Майка ми разруши живота ми! Цял живот изпитвах вина, че заради мен майка ми се е лишила от личен живот. Веднъж в пристъп на отчаяние й изкрещях, че би било най-добре, ако не беше ме раждала и щом съм толкова лоша – да ме остави в дом за изоставени деца. Тази жена...

повече информация
Дължината на пръстите

Дължината на пръстите

Дължината на пръстите влияе на характера. Може да се научи много за характера на човек, ако погледнете колко дълги са пръстите на ръката му. Звучи странно, но е факт. Трябва да следите два пръста – показалецът и безименния пръст. Те ще ви покажат що за човек стои...

повече информация
Животът в чужбина

Животът в чужбина

Животът в чужбина не е цветя и рози. Аз съм дете на 80-те години. След комунизма много от семействата, живеещи в близост имигрираха: Германия или Америка. Не се връщаха с години и на мен мечтата ми беше да замина в чужбина. На 18 ме разубедиха и останах в България,...

повече информация
5 магически думи

5 магически думи

5 магически думи, които унищожават стреса в зародиш. Започването на нова работа, преместването на ново място, приготвянето на всичко у дома сутрин или дори просто влизането в стая, пълна с хора, които никога не сте срещали преди, може да накара сърцето ви да бие малко...

повече информация
Advertisements
За непреболедувалите Ковид19

За непреболедувалите Ковид19

За непреболедувалите Ковид19 е следващата статия. В няколко статии от месец април се опитах да дам своя принос в разгадаването на новостите около епидемичния вирус. Сега, седем месеца по-късно, насочвам перото си популярно към хората, които все още не са боледували, в...

повече информация
Унижението на съпруга ми

Унижението на съпруга ми

Унижението на съпруга ми не се търпи. Той е имал трудно и сурово детство. Израснал е с баща алкохолик, който е пребивал цялото семейство. За съжаление в това отношение и майка му не е била по-различна. Възпитан и отгледан в насилие, мъжът ми вярва, че има право да се...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.