Влюбих се в момичето, което продаваше сувенири
влюбих се в момичето

Влюбих се в момичето, което продаваше сувенири

Влюбих се в момичето, което ми разби живота. От този ден нямах търпение да я видя. Но тя не идваше и отсъствието й караше сърцето ми да тупти притеснено. Усещах, че нещо много й тежи. Може би, че винаги беше сама, или пък глухотата й издигаше бариери между нея и останалите. Един топъл ден, някъде в ранния следобед, с приятел седнахме да пием кафе. Десет минути по-късно забелязах Яна да обикаля масите и да предлага малки сувенири. Въпреки че едва минаваше 13 ч, на съседната маса имаше група подпийнали младежи. Направи ми впечатление, че я гледат с подигравка, с насмешка обсъждайки увредения й слух. Нещо ме стисна за гърлото и с мъка сдържах гнева си. А тя сякаш не забелязваше случващото се. Когато приближи към нас, погледнах в лицето младото момиче, усмихнах се и бавно казах: “Искам да купя всичко.”

Сделката ми струваше почти целия оборот за деня, но не ми пукаше. Важното беше, че когато Яна ми благодари, гласът й звучеше по друг начин, в него се усещаха радостни нотки, а аз бях истински удовлетворен, че за кратко я накарах да изпита щастие. Всъщност се чувствах мъж. За какво и как я обикнах, така и не разбрах.
Месец след този случай една вечер късно се прибирах у дома. Бях на гости на приятели и, от дума на дума, не разбрах кога е отлетяло времето. Нощта беше мрачна, нетипична за лятото. Валеше дъжд като из ведро, затова се стараех да шофирам бавно, взирайки се в тъмнината през стъклото. Внезапно фаровете ми осветиха младо момиче, което ми махаше с ръка. Инстинктивно натиснах спирачките и заковах редом до нея.

И тогава разпознах Яна. Тя стоеше по средата на улицата, облечена в тънката си рокля, безразлична към проливния дъжд. Скочих като луд от колата, сграбчих я и буквално на ръце вкарах. Не знаех къде живее, а и в тъмнината надали би разчела по устните ми какво я питам. Затова не задавах въпроси, на които не бих получил отговори. Двадесет минути по-късно в моя дом стояхме един срещу друг и се гледахме в очите. Виждах, че е мокра и се тресе от студ. Колебливо се пресегнах и в следващата секунда тя се сгуши в обятията ми. Исках да я стопля, да я утеша, да я защитя. Със сърцето си на влюбен мъж усещах, че ми се доверява. Тази нощ не можах да мигна.

Унесъл съм се призори. В просъница чух, че от кухнята се носи шум. Чувствах се доволен и щастлив, сякаш бях свалил някакви невидими окови. Яна не се задържа дълго в живота ми, едва месец, но остави трайни следи в душата ми. До нея разбрах колко невероятно може да бъде утрото и колко сладко кафето. Беше кратка връзка, ала истинска. Тя не споменаваше миналото си, а когато се осмелявах да я попитам за него, извърташе глава настрани и даваше вид, че не ме разбира. И въпреки всичко я обичах такава, каквато е – странна, мълчалива, говореща с очи.

Една вечер Яна стоеше до прозореца и наблюдаваше звездите. Като омагьосан застанах зад гърба й и тихо й признах чувствата си. Обещавах й, че никога няма да я изоставя и ще бъда до нея дори когато в косата й заблести сребро. Изведнъж тя потрепера и рязко се обърна. После се спусна към мен, обхвана лицето ми в малките си шепи и нежно ме докосна по устните.

А когато на другия ден се прибрах от работа, моята любима я нямаше. Освен нея бяха изчезнали и парите от тримесечния оборот, които събирах за разширение на магазина си и все отлагах да внеса в банката. Отчаяно рухнах на дивана, където захвърлен лежеше забравен ключодържател. Оттогава винаги го нося в себе си.

Две години по-късно с мой братовчед пътувахме по работа. Той шофираше, а аз почивах на задната седалка. Часът беше пиков и попаднахме в задръстване. За да влезе въздух, той отвори широко вратата. Изведнъж чух познат глас: “Извинете, ще купите ли от тези календарчета? Събираме средства в помощ на хора в неравностойно положение.” Дори и след сто години бих разпознал гласа, който този път беше нежен и ясен. Погледнах през прозореца и видях млада жена с тъмни очила и бастун за слепи, с който опипваше пътя пред себе си. Някакъв копнеж премина през гърдите ми и ме разтърси до основи. Моята Яна! Бавно свалих стъклото, пресегнах се и я улових за ръката. Разтворих я и положих в дланта й онзи забравен ключодържател. За няколко секунди земята сякаш спря да се върти.

От унеса ме изтръгна бибиткането на колите зад нас. “Потегляме” – извика братовчед ми и ловко се изстреля напред. Това беше последната ми среща с Яна.

Злати

Източник: Лична драма

Още новини
Почистване на мръсотията

Почистване на мръсотията

Почистване на мръсотията у дома е важен детайл от живота ни. Всички обичаме в дома ни да е чисто и уютно, но колкото и да се стараем да поддържаме нашето малко кътче рай, винаги можем да забравим да изчистим някои мръсни места. Не е нужно да си правите списък с...

повече информация
Прибирам се смазана от работа

Прибирам се смазана от работа

Прибирам се смазана от работа всеки ден. Аз съм Мария и съм на 33 години. Майка съм. Имам дъщеря на две години и работя в една немска фирма в София, която ми дава трохички, в замяна на единайсет работни часа, за шестдневна работна седмица. Плащат ми в евро. Дъщеря ми...

повече информация
Скален параклис

Скален параклис

Скален параклис - намира се над град Трън. Според древните легенди там е живяла Света Петка Българска. Параклисът се намира в древна пещера. Тя била езическо светилище в дълбоката древност. Докато живяла в пещерата, Света Петка извършила безброй много чудеса. Всеки...

повече информация
Възстановяване на pH баланса

Възстановяване на pH баланса

Възстановяване на pH баланса е важно за избягване на болестите. Консумация на фабрична храна, рафинирани захари и ГМО. Не всички обаче осъзнават, че кисела среда е идеална за рак, наднормено тегло, болка и много заболявания. За щастие създаването на алкална среда в...

повече информация
Advertisements
Алкохолизмът съсипа семейството ми

Алкохолизмът съсипа семейството ми

Алкохолизмът съсипа семейството ми. Това е болестно състояние, което засяга много хора. Баща ми се пристрасти към алкохола, когато бях на 9 години. Точно в този период на бял свят дойде брат ми. Оттогава всички домашни задължения се паднаха на мен: почистване, миене,...

повече информация
Иречек коментира българите

Иречек коментира българите

Иречек коментира българите чрез статия. През далечната 1899 година на 24 юли чешкият историк Константин Иречек публикува статия, в която описва партизанщината в българския политически живот. Ето как е разчел народопсихологията на българите Иречек: … Ние, можещите,...

повече информация
Advertisements