Влюбих се във вдовец -

Влюбих се във вдовец с дете на 7 години. Здравейте. Ще се опитам да разкажа по-накратко ако е възможно. Преди около 1 година се разделих със съпруга си, а преди 6 месеца официално се разведохме. Имаме дете на 6 години и вече поддържаме добри отношения и двамата се грижим за детето. Проблемът е следният. Преди около година, малко след раздялата със съпруга си срещнах мъж, вдовец, който също има детенце на 7 години.
Започнахме връзка, но аз все още бях омъжена и настоявах да изчакаме да се финализира развода преди да станем официална двойка. Тоест да се крием за да мога да се разведа по взаимно съгласие без съпруга ми да създава проблеми. Той от своя страна не искаше да крием връзката си и настояваше да не се крием.
Аз наивно се съгласих на това нещо. Казах му, че ако съпругът ми разбере за тази връзка, ще създава проблеми въпреки че сме разделени. В крайна сметка имаме деца и не е добре за тях да са свидетели на скандали, но той каза, че е подготвен и това не е проблем за него. До тук добре. Но една вечер бях у тях и колата ми беше паркирана там и съпругът ми дойде да вдига скандал.

И какво стана? Излезнах навън да се разправям с него а въпросният, нека го наречем Иван, даже не излезе да ме защити или да се намеси по какъвто и да е начин. Аз следователно се прибрах и му се обадих и го попитах как може да ме остави в такава ситуация, при положение, че той я е създал с отказа си да се крием. Той отвърна, че това били проблеми между мен и съпругът ми и не искал да взима участие представете си. Бях много обидена и засегната. Минаха няколко дни, обади ми се да потърси прошка, обясни ми че не иска да си стресираме децата и за това го е направил. Както и да е, премислих и му простих. Все пак всеки заслужава 2ри шанс. От там започнахме да се крием за да избягваме тези ситуации. Един ден обаче така се случи, че с детето му бяха на гости у нас и съпругът ми дойде да вдига скандал, че не желае той да се среща и да има каквито и да било контакти с нашето общо дете.

Двамата се караха, накрая съпруга ми си тръгна. От там нещата се усложниха още повече. Вече срещите ни се ограничиха тотално. Това ми костваше доста нерви. Както и да е, развода мина, бившия се успокои, склони да позволи да срещам детето с Иван и т.н.

Обаче Иван продължаваше да се държи като преди. Всичко се беше наредило, а ние продължавахме да се крием като все едно сме престъпници и не срещахме децата.

Даже в града, в който живеем изобщо не се показвахме заедно. Това много ме напрягаше и накрая избухнах и поставих ситуацията. Казах му, че не е нормално ние да си срещаме децата и да си играем на щастливо семейство, а да се държим като любовници и да се крием.

Казах му, че съм се разбрала с бившия и вече бях официално разведена и свободна. Така постепенно взехме пак да срещаме децата и излизахме на разходки, но винаги извън града. Все по някакъв начин избягваше тези излизания по града с предтекста, че го било срам и по принцип си е срамежлив и т.н.

Града ни е малък и всеки познава всеки. Това в един момент започна да ме влудява и да ме кара да се чувствам много пренебрегната.

Една вечер брат ми и жена му бяха у нас на гости и го поканих да дойде да се запознаят. Отговора му беше, че го е срам, а аз казах че вече съм им казала, че ще дойде и го чакам.

Дори не отговори на съобщението и естествено не дойде, което за пореден път ме накара да се почуствам пренебрегната и обидена. От там си казах достатъчно. Щом ще показва такова отношение аз няма да бъда с него, все пак и аз имам някаква гордост. Спрях всякаква комуникация с него за около 10 дни.

Той пишеше през това време, а аз го игнорирах. Накрая ме попита за какво толкова съм се сърдела и му обясних, че той за мен е един егоист, който мисли само за себе си и изобщо не е готов да прави компромиси.

Поставих нещата, че този срам накрая ще ни раздели и му обясних колко ме изнервя това поведение. Той каза, че ще премахне този срам и ще се постарае да не ме нервира, защото иска да сме заедно и много държи на тази връзка. Взехме да излизаме по града с децата и виждам, че много се старае и променя тези неща и сега мога да кажа, че на този етап съм спокойна.