Всичко е хубаво, когато е умерено. Искам да разкажа историята си с всички майки, които бдят над децата си като орлици. Най-важно е да не се престаравате. В противен случай прекомерните грижи ще ви излязат солени. Моят единствен син беше като всички други момчета: понякога послушен, друг път правеше бели, но никога не ми е възразявал. Докато баща му беше жив, всичко бе наред. Но след като съпругът ми загина в автомобилна катастрофа, синът ми, който тогава бе едва на 15 години, изведнъж се промени. В деня на погребението се напи толкова много, че не успя да изпрати баща си до вечния му дом. За жалост се оказа, че това е едва началото.
След трагичната загуба на съпруга ми, Митко започна да се прибира късно, спря да ходи на училище и непрекъснато се наливаше с алкохол. Опитвах се да го вразумя, но напразно. Успя да завърши средно образование, само защото учителите го съжаляваха. След гимназията в сина ми временно настъпи положителна промяна. Твърдеше, че иска да ми помага финансово и аз му повярвах. Помолих мой приятел да го наеме на работа, но само след месец той започна да се явява на работното си място в нетрезво състояние и го уволниха. Мъките ми нямаха край. С времето се оказа, че е натрупал солидни дългове и се наложи да работя на две места, за да ги изплатя.
За капак на всичко, понякога Митко крадеше цялата ми заплата и докато не я изпиеше, не се прибираше у дома. Сили не ми останаха да се опитвам да го вкарам в правия път. Приятелите, към които се обърнах за помощ, твърдо отказаха да ми съдействат. И синът ми продължи да пие, да скита и да се забавлява. Едно такова “забавление” завърши с призовка от съда. Оказа се, че Митко се напил и ударил непознат мъж с бутилка в главата. Отново започнах да обикалям роднини и приятели, взимах пари назаем и плащах на адвокати, за да го спасят от затвора.
Престъпленията на сина ми не спряха дотук. Няколко месеца по-късно преби толкова зверски приятелката си Лора, че беше страшно да я гледаш. Ако аз бях майка на това момиче, щях да направя всичко възможно, за да накажа насилника, но аз съм майка именно на побойника. Убедих я да се обади на родителите си и да ги излъже, че е болна. Три седмици я лекувах скришом у дома. Мажех я с лосиони и мехлеми, за да премахна синините от лицето й.
Прекарвах цялото си свободно време с нея, което всъщност беше твърде малко, защото заради дълговете на сина ми трябваше непрекъснато да работя. А Митко? Той не чувстваше никакво угризение на съвестта, твърдеше, че Лора сама си е виновна, и продължаваше да скита по улиците. Момичето се страхуваше да стои вкъщи, но не искаше да плаши родителите си с обезобразеното си лице. А после се оказа, че е забременяла. Когато новината се разчу, баща й забрани да прави аборт и грижите ми се увеличиха с още една.
След няколко месеца Лора роди красиво момче, което беше одрало кожата на сина ми. Но въпреки това Митко отказа да го признае за свое дете. Раждането беше тежко и докато родилката се възстанови, аз се грижех за новороденото. Внукът ми стана моята утеха и опора. По-късно чух от Лора, че съм била лоша помощница и ако не й давам пари, няма да ми позволи да се срещам с детето.
Сега плащам издръжка вместо сина си. Приех това условие единствено, за да виждам внука си. Преместих се на квартира, а апартамента оставих на Митко. А той продължава да трупа дългове. Преди няколко дни непознат мъж ме пресрещна на улицата и ми заяви, че ако не платя заемите, скоро ще го намеря мъртъв. И аз отново тичам да търся пари. Моля се на роднини, плача, проклинам жестоката си съдба… Синът ми никога няма да се промени. Аз съм виновна, че отгледах чудовище като него.
Източник: Лична драма
