Вторият мъж на мама се оказа предател и крадец. Докато втренчено наблюдавах портрета на покойната ми майка, си мислех колко доверчива и прекалено добра беше тя. Имаше благ характер и умееше да общува лесно с хората. Двете се разбирахме прекрасно, отношенията ни бяха по-скоро приятелски. Затова още отрано я наричах по име – Диди. Тя отдавна беше вдовица и младостта й беше преминала в грижи и опити да се справи с живота. Когато навърших 19, водена от авантюристичния си дух, заминах да работя в чужбина. С мама се чувахме редовно, обсъждахме всекидневието си, смеехме се и се шегувахме, а когато разбрах, че в живота й вече има мъж, се зарадвах, че най-накрая беше срещнала любовта. Видимо новата връзка й действаше добре, защото при всеки следващ разговор усещах еуфорията в гласа й. Диди ми разказа, че той се казва Пламен и е разведен, а после смутено призна, че е по-млад от нея. Разбрах, че са се събрали да живеят заедно. Пламен не работел, защото имал здравословни проблеми. Основната отговорност за дома, сметките и прехраната паднаха върху плещите на майка ми.
В желанието си да помага на болния си любим, тя беше изпразнила банковата си сметка, за да може той да се лекува, но най-вече за да му купи кола. Трепереше над здравето му, дори не го оставяше да носи чантите от пазара. Приготвяше меню, съобразено с диетата му. Не знам защо, но ми се струваше, че Пламен лъже и използва добротата й да си живее спокойно и безгрижно. Докато тя се притесняваше за него, аз се притеснявах за нея. С прекалено много неща се беше нагърбила. Напоследък не ми звучеше добре, сякаш нещо я измъчваше. Загрижена я помолих да обърне внимание и на себе си. Обещах си, че въпреки ангажиментите при първа възможност ще се върна в България. Мина година и майка ми звучеше все по-странно, докато един ден просто спря да отговаря на обажданията ми. Осъзнавайки, че нещо не е наред, побързах да се прибера у дома, за да я намеря на легло. Оказа се, че доста време се беше борила с тежка болест и за да не ме притеснява, скрила истината. Това ме съсипа.
За съжаление лечението не й помогна и след месец тя почина. Не знаех на кого да се сърдя – на мъртвата си майка или на Пламен, който поне можеше да ми каже за състоянието й. Най-ужасното беше, че дори на погребението нямах подкрепата му.
Докато подготвях ритуала, Пламен внезапно изчезна. Не отговаряше на телефона и никой не знаеше къде е. Същия ден открих, че спестяванията, които мама къташе в един шкаф, ги няма. Но тогава жестоката болка беше толкова силна, че не се запитах къде са. Изпратих я само в присъствието на нейни приятелки. Мъжът, на когото тя се беше посветила, не дойде дори да се сбогуват.
След погребението се върнах да довърша някои служебни ангажименти и да си да уредя по-дълъг отпуск. Дни преди 40-те на мама отпътувах обратно за България. Пристъпвайки прага на родния дом, пред очите ми се разкри ужасна гледка. На практика жилището беше почти празно – освен малко мебели, нямаше друго. Липсваха плазменият телевизор, който майка ми беше изплащала, кристалният сервиз, ел. уредите и колата, която му беше подарила. Докато бродех от стая в стая, на вратата се звънна, беше съседката.
От нея разбрах, че Пламен е изпразнил жилището. В най-трудните моменти от живота на мама – болна, нещастна, безпомощна, той я беше зарязал. Едва преглътнала тази ужасна вест, дойде следващата. Оказа се, че майка ми изтеглила кредит, за да може да плати поредната почивка на Пламен. И сега аз трябваше да го плащам. Причерня ми пред очите.
Много мислих какво да направя и накрая реших да го накажа. Открих телефона му и го поканих в заведение да се видим, намеквайки, че в завещанието на покойната и него го има. Негодникът се върза и само след ден дойде на срещата, където бях довела и двете съседки и близки, които бяха свидетели на всичко, което майка ми беше правила за Пламен. Отидох до него, зашлевих го с всичка сила, заплюх го и изкрещях в лицето му: “Негодник, този шамар е наследството ти от мама! А сега изчезвай от очите ми.“
Пламен почервеня от гняв, но укорителните погледи на присъстващите го принудиха да се обърне и да напусне заведението. Успях набързо да продам къщата, прибрах и урната на мама, за да я погреба там, където често можех да й нося цветя и да паля свещички. Дано почива спокойно на оня свят.
Източник: С кафето
