Вярата може да бъде и пагубна
Вярата е нещо, към което много хора се обръщат в различни етапи от живота си. Болшинството от нас не се обръщат към вярата, когато всичко в живота им е наред. Но щом сме изправени пред скръб и тъга, тогава се сещаме да се обърнем към Висшите сили.
Подобно нещо се случи и с моята най-добра приятелка Валя. Преди няколко години тя беше успешна и щастлива жена – притежаваше собствен магазин, апартамент, имаше трудолюбив съпруг и много красива дъщеря. Но за зла участ мъжът й получи инсулт и се наложи Валя да поеме всички грижи покрай него. Болестта на съпругът й погълна много средства, а скоро и бизнесът й се разпадна, защото нямаше кой да го ръководи. Една година след първия инсулт, последва и втори – фатален. Преди да погребе мъжа си, Валя не беше вярваща, но след смъртта му изцяло се обърна към религията.
В началото бяхме доволни, че приятелката ни намира утеха в църквата. С помощта на вярата, тя отново възстанови западналия си бизнес и концентрира цялата си любов върху дъщеря си. Дълго време бях убедена, че Валя е превъзмогнала болката си. Но миналата есен, когато отидох да ги посетя, за пръв път почувствах голяма промяна в нея. Бях купила торта, но тя уж шеговито отказа да я приеме, защото чревоугодството било смъртен грях.
Тогава не отдадох голямо значение на неприятната ситуация, а трябваше. След по-малко от месец двете отново се видяхме и съвсем спонтанно приятелката ми заяви, че ако не е дъщеря й, щяла да влезе в манастир. Този свят бил много жесток, пълен със злини и изкушения.
Стресната от изказването й, я помолих да не ходи толкова често на църква и да не пълни главата си с мрачни мисли. С времето Валя все повече се изолира от всичките си близки и приятели. И точно след Нова година осъзнахме, че сме я изгубили напълно. След като дълго отказваше да се срещнем, притеснена за състоянието й, отидох без покана в дома й. Но щом влязох в апартамента, останах силно изненадана. Спомням си колко уютно беше жилището й преди, с красиви мебели, модерни уреди, а сега нямаше помен от тях. На въпроса ми какво се е случило, Валя отговори, че е раздала всички ненужни неща и оставила само това, което е необходимо.
Докато двете разговаряхме, от стаята излезе дъщеря й Яна. Едва я познах! Цялото лице на горкото дете беше в синини. Когато я видя да стои на вратата, майка й се разкрещя да се връща обратно в стаята си. Разплаках се, шокирана от гледката. С невъзмутим тон, Валя ми разказа, че Яна измислила някаква лъжа и така съгрешила пред нея. В този момент осъзнах, че детето е в опасност и се налага веднага да я изведа от апартамента. Помолих приятелката си да пусне момичето с мен на разходка и тогава тя изведнъж обезумя.
Развика се, че съм мръсна грешница, която ще гори в ада. После с неподозирана за крехкото й тяло сила, ме хвана за косата, сложи кръст пред лицето ми и започна да се моли. Двете почти се сбихме. Успях да се измъкна, но Яна остана заключена в стаята си. След като панически избягах, веднага се обадих на майката на Валя и й разказах всичко. Без да губи време, тя се свърза със социалните и ги помоли за спешно съдействие. Сега Яна живее с баба си. Момиченцето се успокои и вече се чувства по-добре. Валя е настанена принудително в психиатрична клиника. Дано се излекува, защото в действителност тя е прекрасен човек.
Често си мисля за вярата. Може би за някои хора е противопоказна. Пристрастява като наркотик и трябва да се получа точна доза. В противен случай психиката не може да устои. Наистина се надявам скъпата ми приятелка да се пребори и с това и отново да бъде онази, която познаваме и обичаме.
Източник: Лична драма
