Яна Маринова е недоволна, че няма качествени български филми и вместо тях масово се гледат чужди сериали. „Трябва да се правят филми във всички жанрове, защото това определя съзнанието ни. Нали разбирате, че не може децата ни да гледат чужди сериали и да изграждат ценностна система. Нямам нищо против почитателите им, но това не може да определя нашето самосъзнание“, категорична е Яна.
„През последните 25 г. няма филм, с който да се гордеем!“, споделя още актрисата. Тя не е доволна от липсата на подкрепа от страна на държавата към българското филмово изкуство. С тъга в очите Маринова си припомня най-добрите български филми като „Осъдени души“,“Време разделно“, „Една жена на 33“, както и детските „Войната на таралежите“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Спас и Нели“. „Тези филми са направени с цялата подкрепа на държавата, с целия държавен апарат. Реално като бюджет сега се равняват на десетки милиони левове.
Това е единственият начин да се правят качествени филми, като бъдат подкрепяни изцяло от държавата“, споделя с тъга липсата на заинтересованост към българската кинематография. Във видеообръщение, озаглавено „Киното, моята страст“, Яна споделя със своите почитатели, че е силно притеснена от развитието на културата у нас. „Много се надявам това да се промени. Пътищата в момента са няколко. Единият е печеленото на субсидии от НФК, другият е чрез независими продуценти, които оставят семействата си без хляб дори, за да реализират филма, за който мечтаят. Но не може филмите, които си струват, да отиват само по фестивали и да не стигат до българската публика. Държавата наистина трябва да се замисли.“
Родителите на актрисата се развеждат, когато е съвсем малка, а тя е отгледана от майка си и баба си. Дължи им много. Не само възпитанието си, а непримиримия си, свободолюбив дух, вярата в себе си, че всичко е възможно, стига да го иска достатъчно и да се потруди. Като дете Яна била дива – досущ като момче. Баба й взимала джинси от завод „8 март”, тогава се давали по един чифт.
Източник: С кафето
