Юлия Вревская спасява войници
Дата на публикуване: 27.12.2020
Юлия Вревская

Юлия Вревская спасява руски войници. Участничката в битката за Плевен в Руско-турската Освободителна война – 1877-1878 г., баронеса Юлия Вревская спасява като милосърдна сестра стотици руски войници, разболява се от тиф и остава завинаги в България. Баронеса Юлия Вревская се ражда в дворянско семейство на 25 януари 1841 г. Баща ѝ е изтъкнатият руски генерал-лейтенант граф Петр Варпаховски. Тя е още девойка, когато той загива геройски при превземането на кавказката крепост Китури. На 16 години тя се омъжва за генерал, барон Иполит Вревски, който е с 28 години по-възрастен от нея. През август 1858 г. мъжът ѝ е смъртно ранен и умира. Така само на 17 години Юлия остава вдовица. Заедно с майка си и с по-малката си сестра се преместват в Петербург. Влиза във висшето общество и за кратко време спечелва възхищението му със своята образованост и чар. Големият руски писател Тургенев се влюбва в нея и до смъртта ѝ те си пишат дълги и изпълнени с нежност писма.

Запознанството на Вревская с Тургенев датира от 1873 г. Тя действително често говори с него в Петербург. Когато през лятото на 1874 г. Тургенев се разболява сериозно, баронесата пет дни се грижи за него в имението си. Тургенев открито признава, че не е равнодушен към нея и би ѝ дал „ябълката на Парис“. Само че тя не е съгласна да сподели „ябълката“ с Полина Виардо, с която Тургенев е в граждански брак. За да прогони депресията, баронеса Вревская предприема пътувания из Европа и Близкия изток, при които се запознава с известни личности като Виктор Юго и Ференц Лист. Париж също е очарован от младата руска баронеса. При завръщането си в Петербург тя завързва приятелство с такива изтъкнати представители на руския културен елит като Тургенев, Полонски, Айвазовски, Сологуб, пише военният историк доц. д-р Петър Ненков.

Безметежният дворцов живот обаче я отегчава. Тя се запознава с българския емигрант Стефан Грозев, който ѝ разказва за тежката, робска участ на своите сънародници оттатък Дунава и за смазаното с огън и кръв Априлско въстание на българския народ. През април 1877 г. посреща с възторг указа на руския император Александър II за обявяване на война на Високата порта и без всякакво колебание продава орловското си имение и събира отряд от 22 милосърдни сестри доброволки. Получава разрешение от главнокомандващия Дунавската руска армия, великия княз Николай Николаевич, да участва във войната и заминава със своя медицински отряд за непознатата далечна страна.

Милосърдните сестри от санитарния отряд се включват в полевото отделение на Руския червен кръст. Отначало лекуват ранените руски бойци в Яш, но по-късно преминават Дунав и на 20 ноември 1877 г. пристигат в 48-а военновременна евакуационна болница в Бяла. Тук е разположена Главната квартира на руската армия. В края на юли и началото на август 1877 г. лично император Александър II ръководи от това място военните действия. Юлия става свидетелка на жестоките боеве между руската армия и настъпващите турски войски на Мехмед паша.

Всеки ден докарват по 3000 ранени руски войници и офицери в болниците за лечение. В писмо до Тургенев Юлия Вревская пише, че са само пет сестри на 400 ранени руски войници. Със сестра си Наталия споделя: „Как мога да се оплача, когато виждам пред себе си толкова сакати, безръки, без крака и умиращи хора, които страдат ужасно. Макар че търпя големи лишения, живея в колиба, храня се лошо, но този живот е по моята душа и ми харесва“.

Юлия Вревская настоява да я изпратят като санитарка на първа бойна линия. Молбата ѝ е удовлетворена и тя заминава за превързочния пункт край село Обретеник. Участва на два пъти в сраженията край плевенските села Гривица и Радишево. Изнася на гръб изпод турските куршуми десетки ранени руски бойци, които дължат живота си на нея. Така ден след ден се сблъсква с ужаса на войната. Близките ѝ настояват да замине за Санкт Петербург, за да посрещнат заедно Коледа. Вместо това тя остава в България и се завръща в своята болница в русенското село Бяла.

На 15 януари 1878 г. заболява от тиф.

Когато в болницата избухва епидемията, лично главнокомандващият заповядва на баронеса Юлия Вревская да замине за Петербург. Тя обаче отказва и продължава да се грижи за болните.

Умира от коварната болест на 24 януари (5 февруари стар стил), един ден преди да навърши 37 години. Ранените войници, за които тя се е грижила, изкопават гроб в снега. Носят я в ковчега, а после поставят на прясната могила дървен кръст. По-късно на гроба ѝ полагат камък с издълбан надпис: „На милосърдните сестри Неелова и баронеса Вревская. Януари 1878 година“.
И до днес на това място идват всяка пролет хиляди българи и руснаци, за да се поклонят пред безсмъртия подвиг на тази самоотвержена дворянка.

Научил за смъртта й, бележитият руски писател Тургенев посвещава на Юлия Вревская една от най-хубавите си творби „В памет на Юлия Вревская“. Руският поет Полински написва стихотворението „Под червения кръст“, а великият френски писател хуманист Виктор Юго сътворява своето великолепно произведение „Руска роза, загинала на българска земя“.

Източник: Ретро

Още новини
Радина Червенова се пенсионира

Радина Червенова се пенсионира

Радина Червенова се пенсионира. В редиците на пенсионерите вече е обичаната говорителка на БНТ Радина Червенова. През февруари тя става на 63 години и вече навършва необходимата възраст за пенсия. Радина подала документи и изчаквала да разбере какъв ще е размерът на...

повече информация
Любимата на покойния ни син

Любимата на покойния ни син

Любимата на покойния ни син върна щастието ни ни даде криле. Така започва нашият покъртителен разказ. Да загубиш дете е една от най-жестоките трагедии, които могат да застигнат някой родител. Опустошението е пълно, мъката безкрайна, а пътят обратно към нормалния живот...

повече информация
Димитринка от Чикаго

Димитринка от Чикаго

Димитринка, или както всички я знаят, Дида, прави букети от сапун. Това е хобито й, на което с удоволствие се отдава, когато не пътува. Защото тя често е на път, това е работата й – шофьор е на тир – и кръстосва пътищата на Америка. Дида е от Добрич, но от години...

повече информация
Последните думи на Тодор Живков

Последните думи на Тодор Живков

Последните думи на Тодор Живков. Hяĸoи мoжe би cи cпoмнят ĸaĸвo бe ĸaзaл бившият Πъpви в дъpжaвaтa Toдop Живĸoв, мaлĸo пpeди ĸoнчинaтa cи. „Дa мe пoгpeбaт c лицeтo нaдoлy, чe eдин дeн, ĸaтo paзбepeтe ĸoй ĸaĸвo пpичинявa нa дъpжaвaтa, зaдниĸa щe ми цeлyвaтe“ – дaли...

повече информация
Advertisements
Ученик с цигара през соца

Ученик с цигара през соца

Ученик с цигара през соца? Имаше ги, но се криеха доста старателно. Едно време при соца сред учениците имаше ред и дисциплина, както и уважение към учителите. Залягахме над уроците и спазвахме добро поведение, защото иначе следваха наказания. Ето как изглеждаше...

повече информация
Обиждаха Алекс Сърчаджиева

Обиждаха Алекс Сърчаджиева

Обиждаха Алекс Сърчаджиева с грозни думи. Шоубизнесът съвсем не е само слава и блясък, той често е по-безскрупулен и жесток дори и от живота, многократно набеждаван за безмилостен и нечестен. Истината е, че развлекателната индустрия обикновено "оголва острите си зъби"...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.