Забременях от професора си в университета, а той се оказа женен. Така започва историята ми. С Влади се запознахме в университета. Аз бях студентка трета година, а той преподаваше психология. Висок, красив и елегантен мъж на средна възраст, но най-важното – на пръста му липсваше венчална халка. И аз наивно повярвах, че този прекрасен човек не е женен. Може би затова се влюбих безпаметно в него. След лекции често му задавах глупави въпроси, флиртувах смело и безсрамно. Причаквах го пред дома му и исках допълнително да ми обясни нещо, което не съм разбрала от уроците.
В резултат на напористия ми флирт, един ден Влади ме покани на вечеря. Същата нощ го съблазних в собствения му дом. Оттогава станах негова любовница. Двамата обичахме да лежим в леглото му и да си говорим по различни теми. Такива моменти ми вдъхваха надежда, че това ще е за цял живот. В представите си се виждах като негова бъдеща съпруга и се подготвях да превзема висшето общество.
В университета общувах предимно с приятеля си Иван. Иван беше дребен, потаен и често беше обект на подигравки. Аз също обичах да се шегувам с него, но той никога не ми се сърдеше. Всяка сутрин ми носеше маргаритки и като истински кавалер, ме целуваше по ръката. Иван така и не повярва, че имам връзка с професора. Много скоро разбрах, че съм бременна.
Нямах търпение да съобщя щастливата новина на Влади. В края на краищата той беше на 47 години, а все още нямаше деца. Настъпи дългоочакваният вторник, но когато влязох в час по психология, вместо него на катедрата стоеше дебела лелка, с кок на главата и присвити устни. След часовете взех такси и тръгнах към дома на любимия.
Реших, че щом той не дойде на работа, аз ще отида при него. Вратата отвори красива жена на около 35 години, а зад нея надничаха две деца. Когато я попитах къде е Влади, тя отговори, че съпругът й е отишъл да пазарува. Извиних се за причиненото неудобство и си тръгнах. На входа обаче се сблъсках със самия Влади. Изкрещях му в лицето, че е мръсник, ударих го и се качих в първото такси, което мина. Четири дни по-късно зарязах университета и се върнах в родния си град при мама. Толкова много имах нужда от нея. Мама не ме попита нищо, но аз и не скрих истината от нея.
С нейна помощ си намерих работа като продавачка в местния магазин, където останах, докато настъпи моментът да родя. След няколко месеца на бял свят се появи синът ми Евгени. Един ден съвсем неочаквано на прага на дома ми се появи бившият ми съученик Иван. Първоначално появата му ме обърка, но после искрено се зарадвах да го видя. Иван каза, че много трудно е разбрал адреса ми, но сега след като най-накрая ме открил, иска да се ожени за мен и да осинови сина ми. Съгласих се.
Цял живот ще се разкайвам, че приех предложението му. Изминаха три години. С всеки изминат ден съпругът ми се държеше все по-лошо с мен. Укоряваше ме, че съм имала връзка с професора си, от който съм родила незаконно дете. За съжаление нямаше къде да избягам от този ад. Мама беше починала наскоро, а сестра ми побърза да се настани в дома й. Отношенията ни с Иван станаха по-обтегнати от всякога. Той пиеше и ми вдигаше ръка.
Един ден в пияно състояние мъжът ми ми се нахвърли с юмруци и за да се защитя, го блъснах с всички сили. Беше лято и прозорецът зееше широко отворен. Така се получи, че Иван се подхлъзна и падна от прозореца … Оттогава съм вдовица. За цялото нещастие обвинявам единствено себе си. Ако имах повече разум, това нямаше да се случи. Никога повече не погледнах към друг мъж. Синът ми порасна, вярвайки, че Иван е родният му баща, а аз продължавам да пазя в тайна онова, което се случи преди 20 години.
Източник: Лична драма
