Загубих брат си и се отчаях
Загубих брат си и животът спря. Така започва разказът ми. Откакто се помня, никога не сме били заможно семейство. Когато бях на 10, родителите ми вечно се караха за пари, разходи, заеми, а след това се разведоха. С брат ми заживяхме с мама, но след три години тя почина от рак и преместихме се да живеем при тате. Малко по-късно баща ми се пропи и вечно висеше в кръчмите. След като брат ми навърши пълнолетие, поради липсата на средства да продължи образованието си, той започна работа и успя да си купи жилище. Това бяха двете най-хубави години в живота ми. И естествено- животът реши да ми отнеме единственото хубаво нещо. Толкова много обичах брат си! Той беше страшно упорит и гонеше целите си на всяка цена, но ето, че не е било писано да живеем щастливо. Бях едва на 15 години, когато любимият ми брат загина в катастрофа.
След смъртта му се затворих в себе си. Обличах се цялата в черно, живеех в тъмнина, мразех всичко и всички. Не знаех, как да продължа напред. Нямах семейство, не бях обичана от никого, загубих най-важните за мен хора. Леля ме прибра да живея с нея, но тя също беше финансово нестабилна. В училище вървях зле и за да проглуша поне малко мъката си, започнах да взимам наркотици. Пропуших, давах си всичките пари за цигари и наркотици и бях спряла да се храня. Бях на косъм от анорексията, но леля ми ме караше насила да приемам храна. Така продължих до седемнадесетата си годишнина, когато един ден, стоейки в парка с две мои приятелки, се появи Той. Момчето, което взе сърцето ми. Взе го завинаги. Това момче ми вдъхна отново надежда да живея. Влюбих се.
Той ми помагаше да спра всички вредни неща за тялото ми и ме стимулираше да продължа. Започнах да уча с цел да преуспея в живота и някога с него да живеем заедно. Бяхме от различни гимназии, но се виждахме често. Той бе пълната противоположност на мен, дори не знам как хареса момиче като мен – черно, слабо, без капка стимул за живот, без никакво щастие и никакви цели. До ден-днешен се чудя как се влюбихме, тъй като нямахме нищо общо. След завършване на гимназия, двамата се събрахме да живеем заедно в апартамента на брат ми. С него изпитах цялото щастие на този свят и за първи път осъзнах, какво е да си истински щастлив.
Научи на толкова много неща, промени ме изцяло. Но един ден, в автомобилна катастрофа загубих и него. Моята любов си отиде завинаги… Отиде си заедно с всички наши спомени. Докато беше жив ме научи да приемам смъртта като нещо, което е трябвало да се случи, така е било писано. И колкото и да страдах, му дадох обещание, че никога повече няма да се предам и няма да се върна към старото си аз. И до ден- днешен аз продължавам да уча и работя, защото му дадох обещание.
Така е трябвало да се случи. Явно животът е искал да ме направи наистина силна.
Източник: Лична драма