Загубих приятелите си с течение на времето. Реших и аз да разкажа моята история. По-точно да споделя. Тежат ми много неща. Предварително ви е ясно,че тук ще прочетат някои отегчителни неща и поредните редове, изпълнени с мрънкане, хохо 🙂 Всъщност никак не ми е смешно. Откъде да започна? Например от приятелите ми, които май вече ги няма. Отдавна, преди много време, загубих всички хора, на които държах и с които прекарвах цялото си време. Вярвах им. Никога не казах роша дума за тях, но повярваха на някакви клюки и всичко свърши. Не се върнах назад,защото прецених,че не си струва щом при първата пречка всичко рухва. Минаха години и свикнах да не съм обградена от близки хора. Семейството ми беше единственото до мен. Само те не спряха да ме подкрепят въпреки многобройните скандали. Но чувствах как се съсипвам бавно.
Срещнах любовта. 3агубих я. И пак минаха години, а аз не забравях станалото. Редовно си припомнях цялата болка от миналото. И за да не става прекалено дълго, нека минем към по-скорошне събития.
Това лято…беше прекрасно. Срещнах един човек, който ми възбуди интереса. Изпитах нещо страхотно и много искрено. Но за кратко, защото ни разделиха много километри. Трябваше ми повече от половин година, за да се оправя и да си стъпя на краката. И може би е права една моя позната, която твърди,че за да преживееш дадено нещо, на негово място трябва да се появи друг. Аз не съм от влюбчивите,но стана чудо. След тази половин година един ден случайно срещнах друго момче, което породи на секундата в мен пак това исрено и чисто чувство, което ме кара да трептя при мисълта за него. И реших, че е дар от Бога. Вярвам в Бог и вярвам, че е дар. Дар, които аз трябваше да преценя как да запазя.Имаше два варианта – да се боря за този човек или да забравя. И избрах да се боря. Направих много. И в крайна сметка докъде стигнах ли? Ами, размяна на телефони. Това на мен ме костваше много,за него вероятно не е нищо. Ето, пак съзнанието ми е заето да се тормози. При това от смешната дилема “Ще звънне ли или не?”…смешно,но ме разяжда, защото винаги,когато изпитав чувства към някого,те са силни и съм напълно отдадена на този човек. И сега е така.
И дилемата продължава. Ако и този път нея успея…всъщност не знам какво АКО…не знам какво следва. А искам да знам. Искам да се случи. Искам този път да е различно и за пръв път да ми провърви и да мога да изляза навън и да се усмихна напълно искрено и да изпитам чувство на спокойствие, каквото не съм изпитвала от години. Благодаря на тези,които стигнаха до тук. Благодаря, човече.
3вучи малко глупаво сигурно всичко това,но това са моите вълнения. Съвети ли да искам? Ами, не знам, ако имате какво да кажете, споделете. Както се казваше, споделена болка – половин болка.
Благодаря ви 🙂
И един съвет от мен. ВИНАГИ се борете докрай за нещата, които искате. Дайте всичко от себе си.
Източник: Розали
