Започнах да се грижа за детето на колежка
Започнах да се грижа за детето на моя колежка, но тя ме предаде и унижи. Така започва моя разказ. Преди две години в офиса ни започна работа Катя – приятна жена, която ми допадна от пръв поглед. Въпреки че беше навършила 35 години, тя имаше грациозна фигура и красиво, добре поддържано лице. Разбира се, целият мъжки екип мигновено се активизира и един пред друг я засипваха с комплименти, надпреварвайки се да й помагат както в служебните дела, така и в личния живот. Фактът, че Катя е разведена с дете, или по-точно, с петгодишна дъщеря, не ги смущаваше. Много скоро двете се сприятелихме и често обядвахме заедно в обедната почивка.
Половин година по-късно с Катя си гостувахме всеки уикенд. Аз съм бездетна жена и по разбираеми причини бързо се привързах към дъщеря й. Водех я на разходки в парка, черпех я с пасти в сладкарницата, а понякога детето нощуваше у дома.
Катя имаше много проблеми и все по-често оставяше дъщеря си на моите грижи. Съпругът ми Филип също беше щастлив от присъствието на момиченцето и се отнасяше към нея с бащинска любов. Вечер се разхождахме двете заедно и отстрани приличахме на щастливо задружно семейство. Тези моменти придаваха на живота ми истинска стойност. Не вярвах, че спокойствието ми може да бъде смутено, но един ден, когато се прибрах от работа, пред дома ми ме чакаше полиция. Оказа се, че Катя е подала жалба срещу мен. В обвинението пишеше, че съм манипулирала дъщеря й и съм я учила на грозни и неморални неща. За свидетел беше посочила собствения ми съпруг, който потвърди пред следователя, че редовно съм злоупотребявала с момичето.
Имах чувството, че светът се срина под краката ми. Дълго се чудех защо двамата ми най-близки ми причиниха тази злина, но отговорът сам ме намери. Докато траеше разследването, се оказа, че от известно време Филип и Катя имали любовна връзка. За да ме заблудят, ми оставяли детето, а те двамата се отдавали на порочната си страст. Преди делото двамата предатели ме шантажираха, че ако не им дам 30 000 лв. ще направят всичко възможно, но ще ме вкарат в затвора. За съжаление нямах толкова пари и се наложи да продам къщата на покойната си майка. Проблемите ми обаче не свършиха дотук. В офиса всички колеги ме гледаха накриво и шушукаха зад гърба ми, че съм первезница, а началниците ми показваха ясно, че съм нежелан кадър. Или трябваше да напусна доброволно, или щяха да ме уволнят. Предпочетох да си тръгна сама. След този инцидент напуснах града и днес живея на място, където никой не ме познава. Опитвам се да започна живота си отново, но заради травмата, която преживях, загубих вяра в хората. По-добре самота, отколкото отровни приятели.
Източник: Лична драма
