По поречието на река Хан, която разделя Корейския полуостров, се наблюдава необичайно явление. Жители на Южна Корея систематично пускат във водите ѝ пластмасови бутилки със специфично съдържание. Вътре няма вода, а сух ориз, банкноти и USB памети. Тази практика съвсем не е ритуал за късмет или странен обичай. Нейната история е много по-дълбока и драматична.
Невидими връзки през река Хан
Река Хан е като граница между две реалности. От едната страна са ярките светлини на Сеул, а от другата – затвореният свят на Пхенян. Жителите на южнокорейската столица са започнали да използват реката като комуникационен канал. Инициативата идва от севернокорейци, успели да избягат на юг. Те познават живота от другата страна на границата от първа ръка. Именно тези хора организират изпращането на бутилките. Целта им е да подкрепят онези, които са останали в условия на строга изолация и недостиг на най-необходимото. Бутилките са лично послание от бивши съседи към настоящите им съграждани.
Съдържанието на необичайната пратка
Какво точно се носи по течението към Северна Корея? Съдържанието на всяка бутилка е обмислено до най-малкия детайл. Основата е ориз – базов продукт, който често е в дефицит. Към него се добавя и доларова банкнота.
Но най-важният компонент е флашката. На нея се записват музика от южнокорейски поп изпълнители, сериали и информация за живота извън КНДР. Това не е просто хуманитарна помощ, а реална възможност да се открехне прозорец към един друг свят, който властите на Севера се опитват да държат плътно затворен. Дълго време тази дейност е била забранена. В Южна Корея е съществувал закон, който ограничавал изпращането на всякакви материали на Север. Властите обяснявали това с грижа за сигурността и желание да не се изострят отношенията с Пхенян. Активистите били преследвани. Един от лидерите на движението, Пак Чжон О, дори е бил под следствие в продължение на три години.
Ситуацията се промени наскоро. Законът беше отменен след решение на Конституционния съд. Критиците на старата норма винаги са настоявали, че тя нарушава свободата на словото. Сега изпращането на бутилки е законно. Това даде възможност на активистите да действат открито.
Как бутилките намират своя получател
Процесът напомня на прецизна научна работа. Бутилките се хвърлят в реката на строго определени места, например близо до моста Хенджу. Тук е важно да се изчислят силата и посоката на течението. Активистите изучават и карти на морските течения.
Тяхната цел е контейнерите да бъдат изнесени в открито море, а след това вълните да ги отнесат до западния бряг на Северна Корея. Според оценките на организаторите, при благоприятни условия над 90% от изпратените „пратки“ достигат целта си. Обикновено те се намират от местни рибари или случайни минувачи на плажа. За изпращачите това е дълбоко лична мисия. Пак Чжон О е избягал от Севера преди почти 25 години. Той разказва история, която потвърждава смисъла на неговата работа. Веднъж научил, че жена от КНДР е намерила негова бутилка. Тя сготвила част от ориза, а останалото продала на пазара. Със спечелените пари успяла да купи царевица и други продукти.
Между хуманизма и политиката
Инициативата продължава да предизвиква нееднозначни реакции. Южнокорейските власти, разрешавайки я, демонстрират откритост, която контрастира с твърдата политика на Севера. Някои експерти обаче предупреждават за рискове. Севернокорейските власти могат да разглеждат подобни пратки като враждебна пропаганда. Съществува вероятност обикновените граждани, заловени с такава бутилка, да бъдат наказани. Това създава етична дилема, но активистите виждат задачата си по друг начин. Те казват, че ще продължат, докато техните северни съседи не получат свобода.
