Завистта на приятелката ми наруши нашите добри отношения. Всичко започна, когато се запознах с моя бъдещ съпруг. Ние бяхме неразделни приятелки, тя ми се кълнеше в преданост и вярност, аз й отвръщах със същото. Обичахме да излизаме по заведения, да си говорим с часове по телефона. Имахме от време на време и кратки любовни връзки, които не попречиха на приятелството ни. Докато не срещнах Найден и нещата се промениха на 180 градуса. Щом Вяра – моята приятелка усети, че аз си намирам сериозен приятел и започна да ми прави напук. Няколко пъти се опита да ни раздели, като му говореше, че аз не съм жена за един мъж. Найден веднага я намрази и ме попита как е възможно приятелка да се държи по този начин. Аз не знаех какво да му отговоря, защото също бях изненадана от поведението и реакцията й. Не очаквах, че тя ще има нещо против да имам човек до себе си.
Нали в крайна сметка всички това сърдим рано или късно. Опитах се да я запозная с приятели на Найден, но тя не ги хареса. Продължи да ми прави сечено, като спря да ми се обажда и не искаше да се виждаме. Това нейно поведение ме огорчи и разстрои. Та аз не бях направила нищо лошо. Стигна се дотам, че се посъветвах с психолог. Специалистът ми каза, че това е нормална женска ревност, която с течение на времето ще отмина. Просто и Вяра ще си намери постоянен мъж и отново ще бъдем приятелки. Чаках това да се случи, но времето напредваше, а ние се отдалечавахме още повече. Когато найден ми предложи брак, аз бях на седмото небе. Веднага изпратих покана на Вяра, която даже не ми се обади да ме поздрави. С половин уста ми каза, че ще дойде. В сватбения ден Вяра не дойде! Получих СМС, че не се чувствала добре.
А същата вечер мои приятели я видели жива и здрава да се налива в един бар. Тогава чашата преля и аз сложих край на нашите отношения. Не разбрах с какво съм заслужила подобна ревност и завист от нейна страна. Минаха няколко години и я видях случайно. Беше вече семейна, но когато ме видя, тя извърна глава и ме подмина! Ядосах се на себе си, че толкова време сме си споделяли всичко и сме били приятелки. Но осъзнах, че хората се променят и понякога не може да се направи нищо. Надявам се днес да е щастлива и да се замисли дали е постъпила добре с мен.