Желанието ми за собствено семейство ме подведе
Желанието ми да имам мое семейство ми изигра лоша шега. Преди няколко години се влюбих в красив мъж и повярвах, че той ще бъде добър съпруг и баща. За съжаление съпружеският живот не се превърна в щастлива приказка, защото Иван се оказа домашен тиранин. Дори и факта, че му родих три деца, не успя да го промени.
Израснах в дом за изоставени деца. Не познавам родителите си, но съм чувала от персонала, че майка ми ме оставила пред родилното. Когато пораснах и напуснах дома, от общината ми дадоха стая в общежитие. Няколко месеца по-късно се записах да уча в техникума и именно там срещнах Иван. Той беше толкова беше красив и мил, че се влюбих от пръв поглед.
Щом се оженихме, напуснах стаята си и се преместих при съпруга си в неговия двустаен апартамент. Година след това родих близначките Карина и Катя, а на следващата година – синът ми Кирил. Тогава открих, че съпругът ми има и друго лице.
Иван често се прибираше пиян и ме пребиваше от бой. Исках да го напусна, но той ме заплашваше, че ако си тръгна, никога повече няма да видя децата си. Обстоятелството, че не работех и изцяло зависех от него, допълнително усложняваше положението ми. Къде можех да отида? Нямах близки, роднини и дом. Така измина още една година. През тънките стени на панелката, съседите чуваха, че мъжът ми ме малтретира, но от страх никой не смееше да се намеси. Единственият, който постоянно се застъпваше за мен, беше Антон – съседът от долния етаж.
Няколко пъти той ми предложи помощ, ала аз му отказвах. Опасявах се, че ако Иван разбере, че ми помага, ще убие и двама ни. Също така му бях забранила да се обажда в полицията.
Все пак една вечер мъжът ми ме преби толкова жестоко, че не издържах и избягах при Антон. След като посетихме болницата, събрах смелост и подадох сигнал в полицията. Униформените го арестуваха, но аз треперех от ужас, че ще се върне и кошмарът ще започне отново. Тогава моят покровител ми предложи да потърсим подслон при родителите му. Нямах друг избор, освен да приема предложението му.
Няколко месеца по-късно се разведох със съпруга си. След развода си отдъхнах: най-накрая се отървах от това чудовище. Оттогава изминаха седем години. Днес аз и Антон сме семейство. Нито за миг не ме е разочаровал, нито ми е давал повод да съжалявам за решението си. Щастлива съм!
Източник: Лична драма
