Жена ми съжалява, но е твърде късно. Преди малко ми се обади жена ми и през сълзи ми каза, че баща й е починал. Със съпругата ми сме заедно от 10 години, но никога не съм виждал баща й. Когато се запознахме, той отдавна не живееше с тях. Не знаех каква е причината, но никой от семейството ѝ не го покани на сватбата. До олтара я заведе мъжът, с когото тъща ми живееше на семейни начала. По-късно разбрах, че жена ми дори не е казала на баща си, че ще се омъжва. Няколко месеца след сватбата му е показала снимки от тържеството, а той развълнуван, че момичето му е вече голяма жена, заплакал от вълнение. Когато попитах съпругата си защо не покани баща си, тя безразлично отговори, че не заслужавал, защото преди повече от 20 години напуснал майка ѝ, заради друга жена. Оставил им жилището, но майка й незабавно продала апартамента и купила друг на свое име.
С жена ми имаме двама сина, но дядо им никога не е виждал лицата им. Преди години той помоли да си направи само една обща снимка със семейството на дъщеря си, но тъща ми категорично забрани, защото бил недостоен човек. Веднъж не се стърпях и я попитах: „Разбирам, че те е наранил, но всъщност той много обича дъщеря си, а ти ѝ забраняваш да се срещат. Мислиш ли, че постъпваш правилно?“ След този разговор няколко месеца тъща ми не ми говори. И ето сега нещастният човек почина и жена ми е смачкана от мъка. Уж го наричаше жесток, безсърдечен и недостоен, а не спира да плаче за него. Докато беше жив, всички го отбягваха, но сега страдат за смъртта му.
Никога не му се обадиха, не го поздравиха за рождения му ден и до самия му край му вменяваха чувство за вина. Какво значение има, че сега съжаляват за миналото? Той няма да чуе думите им и няма да усети мъката им. Животът е като паднала снежинка върху чаша чай. Ценете близките си, докато ги има, защото втори шанс няма да ви се даде.
Източник: Виж ти
