Живеех при баба и бях беден
Дата на публикуване: 16.09.2019
живеех при баба

Живеех при баба и бях беден

“Живеех при баба, защото не познавах своите родители”. Така започва покъртителния си разказ мъж, чието детство е преминало в лишения, борба, сурови моменти. В днешно време той е вече на възраст, има си семейство и дом, животът му е нормален, без сътресения. Но винаги в душата му тлее насъбралата се мъка за негово тежко детство.
Когато е бил бебе, майка му го изоставя на произвола за съдбата. Не познава и баща си, като слава богу баба му поема изцяло грижите за него, за да не попадне в дом за изоставени деца. Тя е всичко за него – грижи се като майка, замества ролята на баща му, тя е пръв негов приятел, дава му грижи и подкрепа. Възпитава го. За него тя е жената, която му дава уютен дом, светлина и топлина.

Те живеят в скромна бедна къщурка, състояща се от 2 стаи. Баня липсва, като за да се изкъпят ползват барачката на двора. Зимата топлят вода и се обливат в стаята.
И така, докато става време за училище.
“Когато удари първият училищен звънец, децата около мен бяха с двамата си родители, които ги бяха хванали за ръчичка. Аз бях разбира се с моята обична баба. Огледах децата около мен . всички бяха пременени с нови дрешки, оказа се, че само аз съм с вехтите дрехи, които ни бяха дарили познати преди време. Но не обръщах внимание на това, защото бях щастлив, че вече съм ученик и ми предстоят нови вълнуващи преживявания.
Измина месец, откакто ходех на училище, когато започнах да осъзнавам, че съучениците ми странят от мен.

Случих на клас, където децата не се славеха с добро възпитание и понякога бяха особено жестоки. Решиха, че не трябва да седя с тях и ми отредиха последния чин, където си седях съвсем сам. Лошото е, че и учителите започнаха да ме игнорират по грозен начин. Докато всички се скупчваха да ядат в училищния стол, аз си вадех домашно приготвения сандвич от баба. Щом ме видеха, те ми се подиграваха и ме одумваха. Надсмиваха се над нещастието ми. Когато дойдеше време за родителска среща, баба ми присъстваше на нея. Тя така и не се отказа от мен, а се гордееше, че ме е възпитала като зрял човек. И тя стоеше на последния чин, но това не я притесняваше. Така преминаха ученическите ми години в основното училище. След осми клас трябваше да постъпя в гимназията. Аз не държах да продължавам, защото ми стигаше 8-годишното унижение от моите съученици.

Но баба ми не ме остави и каза, че трябва да завърша средно образование. Успяха да ме запишат във вечерно училище. За да можем да живеем започнах отделно да работя в строителството. Носех тежки неща, но стисках зъби. Успях да заякна, а чак на 18 си намерих първия истински приятел. С него работихме по къщата, която техните строяха. Той се оказа приятел, който ми остана за цял живот. Знаете ли защо намерихме общ език? Защото той се оказа син на богаташи, а аз дете на бедно семейство.

Децата ни избягваха и двамата точно заради това. А ние се сплотихме, въпреки, че произходът ни беше съвсем различен – аз беден, той богат.
По-нататък той си намери съпруга и ме покани да му бъда кум.”

Животът да бедния човек се променя. Днес той става полицай, защото иска да помага на хората и да опазва реда. Там, където живееше баба му, вече напуснала този свят, той вдига нова къща. Има си жена и деца, които много обича. Домът им не е огромен, но достатъчен за всички. В него зали уют и топлина.

“Дарявам на семейството си любов, грижа се за тях като писани яйца. Знам какво е да нямаш баща и майка и не мога да си позволя те да го усетят дори за малко” – споделя щастливият татко.

“Радвам се, че децата ми растат щастливи с майка и баща”. Но понякога, когато оставам насаме, аз си спомням с горчивина и болка отминалите години. Когато чувствах безсилие, когато са ме унижавали. Недоумявам как е можело да съществува такава омраза в децата заради състоянието на един човек. С мъка си спомням как съучениците ми не можаха да ме приемат и направиха живота ми кошмарен. Това, че живеех при баба все пак ми помогна да стана човек.”

Още новини
Металокерамика срещу цирконий

Металокерамика срещу цирконий

За да може да направим избор трябва да се запознаем с малко повече информация. Какво е металокерамиката ? Това е метална конструкция, в повечето случаи съдържа никел, който е силен алерген. Той в повечето случай води до възпаление на венеца и лош дъх. Върху металната...

повече информация
Седмичен хороскоп 17-23 май 2021

Седмичен хороскоп 17-23 май 2021

Седмичен хороскоп 17-23 май 2021 ви вещае приятна седмица, в която не трябва да действате прибързано. Не е лошо да обръщате повече внимание на семейството и хората, на които държите. В дома Ви ескалира необходимост от някой промени, в оптимален случай- това са...

повече информация
Връзка от разстояние

Връзка от разстояние

Връзка от разстояние е трудна за поддържане. Много хора са на мнение, че връзките от разстояние никога не се получават, защото накрая всичко става твърде сложно. Да, връзките от разстояние могат да бъдат сложни, но ако решите да вложите повече усилия, ще видите, че си...

повече информация
Най-моногамните зодии

Най-моногамните зодии

Най-моногамните зодии с 4 според астролозите. С*ксът и любовта вървят ръка за ръка. Е, не във всеки случай, но е по-добре когато това е така. Но замисляли ли сте се защо някои хора са верни на половинките си до гроб, а други кръшкат при първа възможност? Е, според...

повече информация
Advertisements
Срам ме е от дъщеря си

Срам ме е от дъщеря си

Срам ме е от дъщеря си. Чуя ли някой да казва, че животът е само един и има право да си го живее, както си иска, ми прилошава. Защото имам дъщеря, която е същата стока. Не е моя родна, но съм я отгледала и затова ме е срам, че съм принудена да прикривам мръсотиите й....

повече информация
Плесента и мухълът

Плесента и мухълът

Плесента и мухълът са неразделна част от природната среда. На открито, плесените и мухълът играят много важна роля в природата, за да разграждат органичната материя, като падналите листа и мъртвите дървета, но на закрито, мухълът трябва да се избягва. Той се...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.