Живеех при баба и бях беден
живеех при баба

Живеех при баба и бях беден

“Живеех при баба, защото не познавах своите родители”. Така започва покъртителния си разказ мъж, чието детство е преминало в лишения, борба, сурови моменти. В днешно време той е вече на възраст, има си семейство и дом, животът му е нормален, без сътресения. Но винаги в душата му тлее насъбралата се мъка за негово тежко детство.
Когато е бил бебе, майка му го изоставя на произвола за съдбата. Не познава и баща си, като слава богу баба му поема изцяло грижите за него, за да не попадне в дом за изоставени деца. Тя е всичко за него – грижи се като майка, замества ролята на баща му, тя е пръв негов приятел, дава му грижи и подкрепа. Възпитава го. За него тя е жената, която му дава уютен дом, светлина и топлина.

Те живеят в скромна бедна къщурка, състояща се от 2 стаи. Баня липсва, като за да се изкъпят ползват барачката на двора. Зимата топлят вода и се обливат в стаята.
И така, докато става време за училище.
“Когато удари първият училищен звънец, децата около мен бяха с двамата си родители, които ги бяха хванали за ръчичка. Аз бях разбира се с моята обична баба. Огледах децата около мен . всички бяха пременени с нови дрешки, оказа се, че само аз съм с вехтите дрехи, които ни бяха дарили познати преди време. Но не обръщах внимание на това, защото бях щастлив, че вече съм ученик и ми предстоят нови вълнуващи преживявания.
Измина месец, откакто ходех на училище, когато започнах да осъзнавам, че съучениците ми странят от мен.

Случих на клас, където децата не се славеха с добро възпитание и понякога бяха особено жестоки. Решиха, че не трябва да седя с тях и ми отредиха последния чин, където си седях съвсем сам. Лошото е, че и учителите започнаха да ме игнорират по грозен начин. Докато всички се скупчваха да ядат в училищния стол, аз си вадех домашно приготвения сандвич от баба. Щом ме видеха, те ми се подиграваха и ме одумваха. Надсмиваха се над нещастието ми. Когато дойдеше време за родителска среща, баба ми присъстваше на нея. Тя така и не се отказа от мен, а се гордееше, че ме е възпитала като зрял човек. И тя стоеше на последния чин, но това не я притесняваше. Така преминаха ученическите ми години в основното училище. След осми клас трябваше да постъпя в гимназията. Аз не държах да продължавам, защото ми стигаше 8-годишното унижение от моите съученици.

Но баба ми не ме остави и каза, че трябва да завърша средно образование. Успяха да ме запишат във вечерно училище. За да можем да живеем започнах отделно да работя в строителството. Носех тежки неща, но стисках зъби. Успях да заякна, а чак на 18 си намерих първия истински приятел. С него работихме по къщата, която техните строяха. Той се оказа приятел, който ми остана за цял живот. Знаете ли защо намерихме общ език? Защото той се оказа син на богаташи, а аз дете на бедно семейство.

Децата ни избягваха и двамата точно заради това. А ние се сплотихме, въпреки, че произходът ни беше съвсем различен – аз беден, той богат.
По-нататък той си намери съпруга и ме покани да му бъда кум.”

Животът да бедния човек се променя. Днес той става полицай, защото иска да помага на хората и да опазва реда. Там, където живееше баба му, вече напуснала този свят, той вдига нова къща. Има си жена и деца, които много обича. Домът им не е огромен, но достатъчен за всички. В него зали уют и топлина.

“Дарявам на семейството си любов, грижа се за тях като писани яйца. Знам какво е да нямаш баща и майка и не мога да си позволя те да го усетят дори за малко” – споделя щастливият татко.

“Радвам се, че децата ми растат щастливи с майка и баща”. Но понякога, когато оставам насаме, аз си спомням с горчивина и болка отминалите години. Когато чувствах безсилие, когато са ме унижавали. Недоумявам как е можело да съществува такава омраза в децата заради състоянието на един човек. С мъка си спомням как съучениците ми не можаха да ме приемат и направиха живота ми кошмарен. Това, че живеех при баба все пак ми помогна да стана човек.”

Още новини
Цветовете на завесите

Цветовете на завесите

Цветовете на завесите влияят на домакинството. Всяка къща има завеси, завеси, завеси. Не само за красота и любопитни очи, хората ги окачват на прозорците. Нашите мъдри предци са вярвали, че завесите предпазват от зло, добавят здраве и радост към живота, дават пари и...

повече информация
Личната свобода я няма

Личната свобода я няма

Личната свобода е най-важна за човек. Човек е свободен да управлява живота си както иска. Ако иска да работи - работи, ако иска да обича и гради семейство - прави и това. Тоест ние имаме право на избор. Но ето че сега се намирам в ситуация, в която нямам право да...

повече информация
Качих първия си стопаджия

Качих първия си стопаджия

Качих първия си стопаджия. Георги, на 68 години от Ямбол. Докато го возех, му задавах въпроси, и той с лекота и тъга отгаваряше. Цитирам всичко, което ми каза. - Здравей, за къде си? - За Слънчев Бряг, хотел Арда. - Защо пътуваш на стоп от Поморие до Слънчев Бряг? -...

повече информация
Дъщеря не е виждала баща си

Дъщеря не е виждала баща си

Дъщеря не е виждала баща си цели 8 години. Така започва моят тъжен разказ. Казвам се Александра и съм щастливо омъжена. Със съпруга ми се запознахме няколко месеца след развода му. Влюбихме се от пръв поглед - открихме, че просто сме един за друг. От първия си брак...

повече информация
Advertisements
Бащата учи дъщерята

Бащата учи дъщерята

Бащата учи дъщерята цял живот. Връзката между родител и дете е силна и понякога, почти непоклатима. Всеизвестен факт е обаче, че бащите са по-близки с дъщерите си, а майките – със синовете. Уроците и нещата, на които нашите родители ни учат, понякога от ранна детска...

повече информация
Жената Везни е мъдра и царствена

Жената Везни е мъдра и царствена

Жената Везни – мъдра и царствена. Ако мъдрият цар Соломон беше жена, то със сигурност щеше да бъде жена от зодия Везни. Мъдра, логична и ценяща баланса, тази жена е създадена, за да внася ред в живота на хората. Нейният символ е везната, и именно тя и помага да взима...

повече информация
Advertisements
error: Съдържанието е защитено !!