Животът ми го върна тъпкано, но може би заслужено. Ако не бях почувствала на свой гръб болката, която причиних на друга жена, никога не бих си дала сметка за жестоката си постъпка. На този свят няма безгрешни хора, но човек не бива да прави другите нещастни. Бях на 25 години, когато се влюбих в семеен мъж. И двамата се стараехме да крием връзката си от околните, надявайки се, че това е временна авантюра. Никой не знаеше за нашите отношения, до момента, в който една позната не ни видя прегърнати. Още на другия ден жена му разбра за мен. Скандалите ни бяха неизбежни. Оправдавах се, че съм влюбена в съпруга й и не мога да живея без него. Днес, анализирайки миналото, си давам сметка, че ако познатата ми не беше проговорила, може би връзката ни щеше да се разпадне с времето. Но на този етап страстта ни беше толкова силна, че вместо да ни разделят, атаките ни сплотиха още повече. По онова време обществото не толерираше извънбрачната любов и подобни явления бяха рядкост.
Сега никой не е изненадан, че единият от съпрузите има извънбрачна връзка. Целият град говореше само за нашата „любов“. В резултат на критиките им, аз постигнах целта си и успях да отделя любовника си от жена му и детето. Няколко месеца след развода, двамата се оженихме. Но по време на брачната церемония, усетих, че някъде по пътя към победата, бях загубила способността си да се радвам. Макар че съпругът ми никога не го спомена, знам, че от сърце съжаляваше за развода с бившата си съпруга. Дълги години се опитвах да забравя „героизма си“, че разбих едно семейство. Изминаха 25 години. Днес с мъжа ми имаме две дъщери, а по-голямата се омъжи преди две години и има бебе. И тогава съдбата ми върна злото, което причиних на бившата съпруга на мъжа ми и тяхното дете. Не беше минал и месец от раждането на внучката ми, когато зет ми напусна семейството си, заради друга жена. От мъка дъщеря ми направи опит за самоубийство.
Оживя, но е инвалид. Няколко дена след този инцидент, с мъжа ми бързахме към болницата, когато на паркинга, случайно се сблъскахме с бившата му съпруга. Годините бяха заличили омразата помежду ни, затова й споделих трагедията, която сполетя дъщеря ни. И тогава, вместо да ни изкаже съчувствие, тя ни погледна и през зъби процеди: „Сега разбра ли каква болка ми причини?“. Думите й бяха излишни. Цял живот ще нося греха на плещите си…
Източник: Виж ти
