Животът зад граница не е това, което всички си мислят, че е в действителност. Пиша ви от Холандия, където живея отдавна…Като всяко младо момиче и аз мечтаех за чужбина, смятах, че там е раят на земята. Сега, 8 години след като съм щастливо омъжена за холандец, с една дъщеря и двама сина, се питам, коя е моята родина? Коя е родината на моите деца? И щастлив ли е човек далеч от корените си? Съпругът ми е заможен човек и осигурява добре цялото ни семейство, но това не е достатъчно, за да стопли тъгуващото ми сърце. Повярвайте, парите не са всичко на този свят.
Бях студентка, когато се омъжих за Йохан. С дъщеря си забременях в България, но я родих тук. После се върнах в София, за да родя двете момчета – близнаци. Сега и те не знаят какви са. Говорят и български, и холандски, и английски. Аз тъгувам за родината, децата ми също са раздвоени. Прекарват ваканциите при родителите ми и много им харесва в България.
Преди три години ме стегна шапката, грабнах ги и се върнах в София. Така ме беше обсебила носталгията, че нищо не можеше да ме спре да си дойда, дори ако трябваше, щях да се разведа. След 3 месеца обаче пак се прибрахме, защото мъжът ми от мъка по нас се разболя.
Трудно ми е, много ми е трудно, но освен със съвети с нищо не мога да помогна нито на себе си, нито на децата си. Истината е, че предпочитам хляб и сол да ям, отколкото скъпи холандски сирена и деликатеси, далече от близките си.
Някой ще каже, че това, моето, си е чиста глезотия, щом всичко ми е наред. Уверявам ви, не е така.
Няма човек, който да е живял зад граница и да е заспивал спокойно под чуждото небе. Рано или късно ще се върна в родината, ако ще и на стари години. Иначе тъгата ще ме убие. Вярвайте ми, раят на земята е там, където си се родил.
Дария
Източник: Виж ти
