Васил Василев – Зуека реши да премести своето семейство в испанското градче Алтея. Там той живее вече четири години със съпругата си Ани и 10-годишния им син Стефан. Тук Зуека има двама племенници.
“Учудвам се, че на мен наистина актьорството не ми липсва – нито театър, нито кино, нито телевизия. Явно това себеизразяване с образи през платната запълва тази дупка, която би се отворила, ако правя нещо друго”.
Васил Василев разказва за голямата промяна в живота си. На 55 години той се реши да замине за чужда държава, без да знае езика и без да познава никого там.
„Трудности имаше. Трудният период за приспособяване и за смяната от едното към другото – аз го изживях в България, при това докато работя. Човек трябва да бъде решителен. Няма значение дали е силен характер, или не. Някои хора казват „ама ти си много силен характер”, напротив – не съм. Въпросът е, че когато човек взима решение, той трябва да е наясно, че ще го гони. Когато човек има цел, той се бори лесно”, разкри бившият водещ на комедийни предавания.
“Когато човек приема една тежка промяна за себе си, да смени държавата, винаги е по-добре да имаш човек там. Мисля, че винаги съм живял на море, макар да съм живял в София и да съм от Сливен”, признава той.
В собствената си къща Зуека си е направил ателие, в което прекарва доста часове, в които твори. След като приготвят закуска и оставят Стефан на училище, той прави сутрешната си разходка по крайбрежната алея, а след това отива в ателието.
“Цял живот съм искал и съм мечтал да бъда актьор. Винаги съм бил щастлив с това, което правя – в театъра, в киното, в телевизията. Макар че телевизията за мен винаги е била нещо много особено, част от, начин на преживяване. Никога не съм имал намерения или вътрешна необходимост да сменям професията си. Аз и сега не съм я сменил, скоро време художник няма да се нарека. Не живея с илюзии, че ще стана съвременния Пикасо, аз съм на 59 години. Дори и сега смятам, че продължавам да рисувам театрални картини.
Първо тук ни харесва и второто, което всъщност е първата причина е, че сме тук е заради малкия, за да може да получи добро образование в спокойна среда”, допълва той.
В момента те се издържат на предимно от неговите картини, като съпругата му Ани му помага всеки ден. Имат трудности, но въпреки това се оправят, защото картините му се продават. Ани е вдъхновението на Зуека – чрез нея той рисува толкова много.
