Звучи нелогично: човечеството изпитва недостиг на пясък, а в същото време цели континенти са покрити с пустини. Сахара, Арабската пустиня или Каракум биха могли да решат проблема, ако пясъкът оттам беше подходящ за строителство, но реалността е съвсем различна. Уникалните природни условия, които формират дюните, правят този пясък негоден за производството на бетон и стъкло. Междувременно търсенето в строителния бранш е колосално. Без пясък е невъзможно да се издигнат нито небостъргачи, нито пътища, нито мостове. Той е основен компонент на бетона и стъклото – двата материала, върху които се крепи съвременният свят. Ето защо около добива на „правилния“ пясък се води истинска битка.
Какъв пясък е нужен за строителството?
Бетонът е основният „потребител“ на пясък и за да бъде той здрав и дълготраен, материалът трябва да притежава специфични свойства. Идеалните песъчинки са ъгловати, с неравна повърхност и с различен размер, което осигурява плътно сцепление между частиците. Такъв пясък се добива от речни корита, морски крайбрежия или се създава изкуствено чрез натрошаване на камъни в кариери. Всяка песъчинка действа като малка тухличка, която не позволява на сместа да се разпадне. Благодарение на разнообразието в размерите, между частиците остават по-малко празнини, което прави бетона по-устойчив. Ако обаче пясъкът е твърде гладък и фин, разтворът губи своята якост.
Защо пустинният пясък е безполезен?
Основният враг на пустинния пясък е вятърът, който в продължение на векове шлифова частиците, правейки ги идеално гладки и заоблени. В резултат на това те приличат повече на малки топчета, които се плъзгат едно по друго, вместо да се сцепват. Поради тази причина такъв пясък не може да образува здрава структура в състава на бетона. Съществува и друг проблем: в някои пустини са разпространени солончаци и пясъкът там е наситен със соли. Те влизат в химични реакции с цимента и предизвикват корозия на арматурата в стоманобетона. Вследствие на това конструкциите стават крехки и експлоатационният им срок се съкращава.
Така се стига до парадокс: безкрайните дюни са безполезни за строителите, които са принудени да търсят подходящ материал на други места.
Откъде се добива подходящият пясък?
За строителната индустрия е ценен пясъкът от речните долини и морските крайбрежия. Неговите зърна са ъгловати, разнородни и идеално подхождат за бетон, но точно тези запаси бързо се изчерпват. В Индия и Китай, където темповете на строителство са особено високи, речните брегове буквално изчезват от картата.
В някои региони цели речни корита вече са оголени, което води до екологични катастрофи: реките пресъхват, рибата изчезва, а балансът на флората и фауната се нарушава. Страните от Персийския залив, въпреки наличието на безкрайни пустини, са принудени да внасят пясък за строителството на небостъргачи и изкуствени острови. Дубай например купува материал от Австралия, защото местните дюни не са подходящи за изливане на бетон. Този факт удивлява много туристи: златните бархани са под носа им, а нужният ресурс се налага да бъде докарван отвъд океана.
Черният пазар на пясък
Дефицитът е породил явление, което експертите вече наричат „пясъчна мафия“. В Азия и Африка добивът на пясък се е превърнал в един от най-печелившите нелегални бизнеси. Криминални групировки завземат кариери, използват детски труд и унищожават природни територии в името на печалбата. В Индия през последните години са регистрирани десетки нападения и дори убийства, свързани с борбата за контрол над пясъчните находища. В Латинска Америка цели плажове изчезват буквално за една нощ: пясъкът се товари на баржи и се изпраща за продажба в други страни. Еколозите определят ситуацията като една от най-подценяваните заплахи на XXI век. Ако в близките десетилетия не се появят нови технологии за преработка или изкуствено производство на пясък, строителството може да се сблъска с глобална криза. Засега строителната индустрия зависи от ограничени запаси и това вече променя картата на света.
