Българската азбука е нашето богатство. Думичката азбука идва от две букви и не кои да е, а първите две в глаголицата – аз и буки. Българската азбука е всъщност разказ за грамотността: Аз буки веди глаголи добро есть жичье… – Аз зная буквите и животът със знанието е добър… Това ни казва нашето а, б, в. В превод от прабългарски азъ означава памет. Освен това на древния ни език алем означава първи, а ан означава бог или небе. В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те образуват смислен текст, скрито послание на светите братя към народа, който ще се ползва от тяхното творение, давайки му да разбере защо са нужни буквите, какъв е техния смисъл и накъде ще ги поведе родното слово. Първите азбукарчета заучавали новата азбука в текстовия й вариант и макар че отдавна сме го забравили, той и днес продължава да ни глаголи, тоест говори:
“Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”. Преведена на съвременен български език тази уникална азбука звучи така: “Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.
Първата българска империя е поръчала и въвела азбуката през IX век след Христа. Двамата братя, родени в Солун, създали глаголицата, която след това се превърнала в кирилица, с цел да преведат Библията и други текстове на славянски езици.
Междувременно българският цар Борис I съзрява в приемането на стария славянски език начин за запазване на страната от византийско влияние.
Той създава училища, в които на хиляди ученици се преподава на славянски език и новата азбука. Царството на Борис I от 852 до 889 г. е белязано и от християнизацията на българите.
Всичко това помага да се обясни колко традиционни и горди със своята история са българите.
