Обикнах момче от село, въпреки натиска на моите родители и приятели. Всичко започна, когато една приятелка ме покани на гости на селото й. Забелязах, че в съседната къща има едно момче, което чете книга. Стана ми любопитно и я попитах кое е то. Тя каза, че той е интелигентен младеж, който много обича да чете и знае много неща. Не предпочита работата на полето, а е много любознателен и начетен, не както другите младежи в селото. Поради тази причина всички го одумвали и го мразели, защото не обичал физическата работа и не им помагал на полето. Не знам защо, но още от сега ми стана симпатичен. Реших, че първата стъпка ще я направя аз. Издебнах момента, когато следобед всички си почиваха и излязох навън. Момчето четеше сравнително дебела книга и се беше потопил в нея. Аз се приближих и се опитах да видя какво чете. Той усети, че някой го наблюдава и повдигна очи. Аз го попитах какво чете, защото също обичам книгите. Той четеше френски любовен роман. Това много ме изненада, не го очаквах.
Попитах го дали обича такъв тип книги, а той каза, че чете абсолютно всичко. Мечтае да стане писател и му е интересно по какъв начин са написани книгите.
Запознахме се и се разбрахме, че вечерта ще пием по кафе. Така започна нашата прекрасна любов. Още първата вечер той ме плени със своите знания за света, възгледи и емоции. Разказваше ми неща, които аз дори не подозирах, че съществуват. Беше внимателен, нежен и романтичен. Моята приятелка беше доста изненадана от нашето запознанство, видях, че не й е много приятно. Но двамата с него бяхме неразделни и искахме непрекъснато да си говорим. Паснахме си страхотно, а след няколко дни аз осъзнах, че съм влюбена в него. Когато се прирах в големия град, страдах по него.
Родителите ми се чудиха какво ми е, докато накрая им признах, че имам чувства към селско момче. Баща ми страшно се ядоса и каза, че заслужавам нещо много по-добро. Майка ми беше разочарована от мен и каза, че съм много заблудена.
Преди това даже се бяха опитвали да ме сватосват за някакъв много умно градско момче, баща му бил милионер. Трябвало да излизам с такива хора според тях. Аз само им се смеех – та аз бях на 25 години и вече не зависех от тях. След поредния скандал аз си събрах нещата и заминах на село. Приятелките ми се опитаха да ме вразумят, но аз не ги послушах. Заживяхме в неговата къща на село, аз работех дистанционно от там.
Бяхме толкова щастливи. Родителите ми спряха да ми говорят, приятелите ми от града не ми се обаждаха. След една година той ми предложи брак. Отидохме в София и се наложи да го запозная с родителите ми. Баща ми го дръпна в едно заведение. Разговаряха повече от 4 часа. Когато излязоха, баща ми беше изключително радостен. Каза, че никога не е говорил с толкова умен и интелигентен човек.
Беше сащисан от изненада. Запознах го и с моите приятели, които в началото гледаха скептично, но в последствие го харесаха страшно много. Вдигнахме сватба за чудо и приказ. Сега сме щастливо семейство и мечтаем вече за деца. Той работи към едно издателство и започна да пише първите си романи. На всички скептици ще кажа: не е важно от къде е човекът, а каква душа носи.