Леда Милева отлита тихо в съня си

Леда Милева отлита тихо в съня си

Леда Милева е дъщеря на големия поет Гео Милев. Тя е родена на 5 февруари 1920 г. в София. Умира на същия ден през 2013 г. Знае страшната си диагноза рак на панкреаса, от който си отидоха Дончо Цончев, Гена Димитрова, Лучано Павароти, но пожелава да я изпишат от Военната болница, където закрепват здравето й. Но жълтият цвят на лицето й издава, че болестта напредва. Писателката приема хладнокръвно съдбата и дори се шегува, в нейния род има много дълголетници. Предпочита да е в дома си сред най-близките, колкото и живот да й остава.
На рождения си ден през 2013 г. Леда Милева отлита тихо в съня се в един по-хубав свят на 93 години. Подаръците и букетите от нейните многобройни приятели и почитатели били вече приготвени, поздравителните картички с пожелания за здраве и хубави дни – написани.

Леда Милева завършва Американския колеж в София (1938). Междувременно следва в Юридическия факултет на Софийския университет (1938-1941). Била е зав. редакция в издателство „Български писател“ (1965-1966); зам. директор (1966-1967) и директор (1967-1970) на Българската телевизия, председател (1979-1989) на Съюза на преводачите в България; член на управителния съвет на Съюза на българските писатели (1979-1989); главен редактор на списание „Панорама“ (1980-1990). През 1984-1992 е член на УС на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО. Народен представител в VIII и IX НС и VII ВНС. Включена е в Почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на Международния съвет по детската книга. Издала е повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца, между които:

Заю на разходка (1946); Няма време (1949); Мустакатият Иванчо (1959); Влакче през града (1960), Пътечките на дъгата (1964), Цветни приказки (I издание 1969, IV преработено издание 1999); Черно фламинго (1978), Как идва денят (1982), Къде е хоботът на слона (1989), Приказка за трите лисички (1998); Карнавал в гората (2003); сборниците с пиеси Когато куклите не спят (1973) и Златоперко (1980).

Нейни стихотворения и пиеси са превеждани и издавани във Франция, Германия, Русия, Белорусия, Румъния, Чехия, Полша, Унгария, Сирия и др. Превежда стихове и проза от английски, руски, френски.

Автор е на публицистични и литературно-критически статии в периодичния печат.

Заедно със съпруга си Николай Попов е съставител на поетичните антологии Американски поети (1975), Нощен дъжд – съвременни английски поети (1980); Африкански гласове (1987).

Носител на орден Стара планина Първа степен (2006).

Леда Милева често се среща с децата на Стара Загора – последно е при тях на 1 октомври 2011 г. Тя прочела свои творби и казала, че не иска читателите да я запомнят само със „Зайченцето бяло“, но разказва историята на най-популярното си стихотворение:

„Това беше през 1940 година. Започнах работа в списание „Първи стъпки“ – за учители и родители, но в края имаше и страници със стихове и приказки за деца. Когато занесох поредния брой в печатницата, се оказа, че в една от страниците зее огромна дупка. Печатарят пита какво ще правим – нямал време да чака. Тогава аз седнах на един стол до него и под намръщения му поглед съчиних стихчетата за зайченцето бяло, което цял ден си играло в близката горичка с една сърничка. Най-напред в него намерих римата бяло – играло“, разказва тогава поетесата.

Източник: Бгнау

Кажете ни Какво мислите
1Like0Love1Haha0Wow0Sad0Angry

0 Comments

Оставете коментар

Този сайт използва „бисквитки“ („cookies“). повече информация

Настройките на "бисквитките" в този уебсайт са настроени да "позволяват" "бисквитките", за да ви дадат най-добрата възможност за сърфиране. Ако продължавате да използвате този уебсайт и кликнете върху "Приемам" по-долу, вие се съгласявате с това.

Затвори