Новият съсед преобърна живота ми. С мъжа ми се преместихме в нов апартамент. Беше просторно и уютно. Най-после можехме да се насладим на нещо ново и хубаво, за което си мечтаехме. Разбира се, жилището беше на изплащане, а ние си деляхме вноската. Но на кой му пука – комфортът преди всичко. След като се нанесохме, ние поехме обичайните си задължения- от къщи на работа и от работа вкъщи. Уикендите пътувахме из България, за да се махнем от големия град. Аз отново бях щастлива, защото стария апартамент беше малък и шумен, а съседите бяха отвратителни.
Тук нещата стояха по друг начин. Още от началото се засякохме със симпатичен мъж на стълбите, който се оказа нашия съсед. Живееше вратата до нас. В началото ми направи впечатление, че новият съсед беше доста вежлив и приветлив – помогна ни с багажа и ми отвори входната врата. Най-после да попаднем на свестни хора. Една вечер след работа аз отново го засякох на входната врата. Той ме поздрави и ме попита как съм. Не знам защо, но се изчервих и смутолевих нещо, че всичко е наред. Очаквах, че просто ще ме остави да се кача по стълбите.
А той ми предложи да дойдем с мъжа ми на гости да изпием по едно питие – все пак е добре да познаваме съседите си. Разказах на съпруга ми и той се съгласи. Привечер звъннахме на вратата на новия ни съсед, който се казваше Пламен. Той ни покани вътре. Апартаментът му беше като нашия, но беше още по-подреден и чист. Явно някой се грижеше всичко да е добре поддържано. Разбрахме, че Пламен е разведен и живее сам в момента.
Готви и чисти, това не му тежи. Занимаваше се с програмиране и можеше да работи когато и където поиска. Каза, че обича да пътешества, когато има време. Говореше спокойно и уверено като си пролича, че е доста умен. Не знам защо, но през цялото време почти не говорех, а само слушах. Имаше нещо в този човек, което ме привличаше неудържимо и не можех да си обясня защо. Дойде време да си тръгваме, протегнах ръка и усетих здравата му длан.
Отново се изчервих и тръгнах към нашия апартамент. Когато си легнахме и мъжът ми поиска да правим любов, аз му казах, че съм доста изморена и не се чувствам комфортно – нещо, което по принцип не бях правила. Той леко се учуди, но ми пожела лека нощ.
На другия ден отидох на работа и по пътя размишлявах за случката от вчера. Реших, че нещо си въобразявам, отърсих се от образа на Пламен и тръгнах към спирката. Докато чаках автобуса, една кола спря на спирката.
Видях, че Пламен ми маха и ме попита накъде съм. Казах му посоката, а той ми отвърна, че и той е натам и може да ме хвърли. Мислех да му откажа, но някак си краката сами ме вкараха в колата му. По пътя разговаряхме за много неща и аз усетих колко много ме привлича. Може би съм се издала по някакъв начин, защото и на него по едно време му стана леко притеснено. Благодарих му, когато ме остави пред офиса.
От тази случка минаха няколко дни. Скоро не бях засичала Пламен и нещата тръгнаха по старому. Докато един ден не го засякох отново в ресторантчето ми до офиса. Бях с една колежка, която като го видя ме попита кой е този привлекателен мъж. Аз й обясних, че това е новият ми съсед. Тя ми смигна угоднически и се отдалечи в друга посока. Отново се изчервих – явно си личеше, че се притеснявам. Той обядваше сам и като ме видя ме покани на масата. Взе ми връхната дреха и веднага поръча вкусно хапване. Започнахме да си говорим така, сякаш до вчера сме били непрекъснато заедно. Изключително много си допадахме на всякакво ниво. Аз изпих и една чаша вино и главата вече не ме слушаше.
Пламен ми предложи преди офиса да се разходим. Кимнах мълчаливо. След няколко минути вече бях в прегръдките му. Целувахме се страстно, като не исках да се разделя от него. После се сетих зо съпруга ми и рязко казах, че това е лудост. Пламен се смути, пусна ме и ми каза “До скоро”. Цял следобед не можех да се концентрирам в работата. Вечерта бях променена и мълчалива. Съпругът ми Росен ме погледна и ми каза, че имам нужда от сън и почивка. Явно съм изглеждала зле. Помолих го за малко да изляза навън да си взема въздух. Исках да остана насаме и да помисля над случката. Както се разхождах, срещу мен идваше мъж. Познах го отдалеч – това беше Пламен. Той също искал да си вземе въздух.
Тръгнахме заедно нанякъде, като мълчахме. Краката ми се подкосяваха и усетих непреодолимо желание. Новият съсед изпитваше същото и като завихме зад ъгъла се награбихме. Този път не спряхме дотук. Отидохме в парка и правихме любов. След два часа се прибрах вкъщи – слава богу мъжът ми си беше легнал и задрямал. Цяла нощ не мигнах. На сутринта отидох недоспала на работа и колегите ми се чудиха защо съм такава. Казах, че нещо ме гони безсъние. Цял ден мислих за него, а той ми пишеше любовни съобщения. Това не можеше да продължава. Реших, че тази вечер ще поговорим и ще сложа точка на това. Казах на мъжа ми, че ще се виждам с една колежка. Когато се срещнахме с Пламен, страстта отново ни превзе. Отидохме в един близък хотел и се отдадохме един на друг.
Бях хлътнала до уши – Пламен – също. Не знаех какво да правя, но Пламен също не ме притискаше. На другия ден мъжът ми ме попита какво става с мен. Тогава му казах, че в живота ми има друг и искам развод. Той онемя от изненада – та нали скоро се преместихме, за да ни е уж по-хубаво. Бил го направил заради мен. Разбесня се страшно и ме попита кой е и от колко време продължава това. Аз му признах, че това е Пламен, а той остана сломен. Набързо си събра нещата и каза, че ще живее при майка си, докато се разведем. Странно, но някак си не се впечатлих – мислите ми бяха другаде.
По нататък няма да разказвам подробности, само ще кажа, че заживяхме с Пламен заедно. Загубихме апартамента до нас, защото никой не искаше да живее в него. Разведохме се със съпруга ми, той го прие доста тежко, но аз нямаше как да крия чувствата си. В момента планираме сватба с Пламен. Щастливи сме. на всички жени, които обичат друг ще им кажа: бъдете смели и силни, следвайте чувствата си.