Сталин искал турски територии
Сталин искал да си върне турски територии. Според няколко политически фигури желанието СССР да си върне 26 хил. км турски територии, които някога са принадлежали на Русия, бележи началото на Студената война между Съветския съюз и коалиция от западните държави. Разбирайки, че след края на Втората световна война политическата карта на света неизбежно ще се промени, Й. В. Сталин още през март 1945 г. започва да предприема решителни действия за укрепване на по-нататъшното следвоенно господство на СССР на световната сцена. Съветският съюз денонсира сключените през 1925 г. съветско-турски споразумения. През 20-те години Закавказките територии, принадлежащи на Руската империя от втората половина на 19 век, са пренесени в Турция. Сталин предлага турците да ги върнат, за да бъдат по-късно разделени между Грузия и Армения.
Става дума за района на Кара, на юг от региона Батуми и областта Сурмалински (бившата република Ериван). Според бившия министър на външните работи на Русия Игор Иванов, всъщност Сталин се интересувал главно от достъпа до Черноморските проливи и с помощта на териториални претенции СССР просто притиснала Турция.
Турците са подкрепени от британците и американците.
Отхвърляйки всички предложения на Съветския съюз за териториални отстъпки, Турция се ангажира с подкрепата на Великобритания и САЩ в този външен политически въпрос. На конференцията в Потсдам, проведена през юли 1945 г., Чърчил изразява своята загриженост за протичането на съветско-турските преговори. Молотов съобщава, че в резултат на преговорите с турския посланик Селим Сарпър съветската страна очертава позицията си по отношение на териториалните претенции на СССР срещу Турция.
Аргументите на Съветския съюз се изразяват във факта, че споразумение за съюз между страните ще позволи съвместна защита на новите граници на СССР и Турция. В същото време съветската страна счита за несправедливо да се откъснат редица региони от Грузинската и Арменската ССР – те трябва да бъдат върнати обратно. Освен това Молотов обявява необходимостта от преразглеждане на резултатите от конвенцията в Монтрьо (1936 г.), според която Босфорът и Дарданелите преминават под суверенитета на Турция – СССР би искал да създаде там военноморска база.
Впоследствие на конференцията Сталин потвърждава, че контролирайки тези проливи, малка Турция, подкрепена от Великобритания, „не отстъпва“ на такава сила като Съветския съюз. Молотов „в случай на спешност“ също се съгласява на проливите, без териториални отстъпки от Турция. Като „аргумент“ в полза на териториалната експанзия в полза на СССР, съветската страна обявява завръщането на милионната диаспора на арменците, които живееха след като Турция беше откъсната от Русия на територията на чужда държава – уж арменците след териториалното преразпределение веднага биха искали да се върнат в историческата си родина.
Грузия и Армения също са за, но с известни резерви.
Ръководителите на Грузинската и Арменската ССР горещо подкрепят проекта за преразглеждане на съветско-турските споразумения. Въпреки това възникват разногласия по повод разделянето – планирало се да се прехвърли лъвският дял от върнатата територия в Армения, от което грузинското ръководство било много недоволно – те смятали, че е справедливо всичко да се раздели наполовина. В кулоарите на Кремъл се заговорило, че ако проектът бъде успешно реализиран, СССР няма да спре дотук и ще предяви нови териториални претенции на турците.
Как завършва всичко.
В края на лятото СССР вече строго очертава позицията си по отношение на териториални претенции срещу Турция, обръщайки се към тази държава с бележка, изискваща участие в контрола над Босфора и Дарданелите. В същото време съветските войски започват военна подготовка на турските граници. Турция отхвърли нотата и нейните западни съюзници изцяло подкрепят тази стъпка.
През март 1946 г. Ч. Чърчил изказва знаменитата реч на Фултън, където споменава и противоречивия „въпрос за сухопътни потоци“ на Съветския съюз и Турция. Историците смятат, че този спорен въпрос е изиграл важна роля в избухването на Студената война. През 1952 г. Турция става член на блока на НАТО и това решение е свързано и с претенции от СССР. По-малко от три месеца след смъртта на Й. В. Сталин Министерството на външните работи на СССР официално обявява отхвърлянето на претенциите на Турция в пълна степен – било е очевидно, че Съветският съюз е загубил този процес, като в същото време усложнява външнополитическата ситуация на света в свое неизгодно положение. Както Никита Сергеевич Хрушчов отбелязва на пленума на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз през 1957 г. по обичайния си оригинален начин, тогава „… те плюха в лицето на турците …“, в резултат на което „… загубиха приятелска Турция и сега имаме американски бази на юг …“.
Източник: Ръмблър
