Черно море – прекрасно и много загадъчно
Черно море: Толкова е малко от космоса – почти незабележимо (въпреки своите 436 400 кв. км – площ 4 пъти по-голяма от тази на България), в сравнение с необятната шир на океаните… Намира се на границата на Югоизточна Европа и Югозападна Азия, свързано е със Средиземно море благодарение на протоците Босфора и Дарданелите (през далеч по-малкото по площ Мраморно море), то е имало и има ключово значение за търговския обмен между народите от тези части на света. Но не само това определя стратегическото му значение, датиращо от дълбока древност – контролът върху неговите брегове и протоците е била първостепенна цел за осъществяване на имперските амбиции на римляни, гърци, османци и руснаци през вековете. Много кораби и екипажите им са били погълнати в тъмните води на Черно море, причинено от често бушуващите свирепи бури и безмилостните морски битки. Изглежда, че османците са били потърпевши в най-висока степен от непостоянния му характер и затова са го нарекли „Черно“, но има сведения, че още гърците са го определяли като „негостоприемното море“.
Черно море е негостоприемно и по отношение на неговите обитатели, чието разнообразие е лимитирано от твърде тесните граници за проникващия откъм повърхността атмосферен кислород. Действително, под 40 метра неговото количеството намалява значително, а над 200 метра – дотолкова, че в над 90% от обема на морската вода животът практически отсъства… Причината е, че, Черно море се води най-големият меромиктичен воден басейн на света, т.е. неговите богати на кислород горни слоеве не се примесват с дълбоките придънни слоеве. Именно под 200 м дълбочина, концентрацията на неконтролируемо отделящия се от дъното сероводород нараства до стойности, които не позволяват дълбочинното проникване на кислорода… В такава, аноксична (кислород-обеднена) морска вода, характерна единствено за Черно море, скоростите на процесите на корозия, гниене и разлагане са изключително ниски и потъналите обекти са били съхранени непокътнати…
Проникването в това „царство на сенките“ чрез дълбоководни апарати би осветлило не една и друга случили се през вековете трагедии… А може би тези проучвания биха изяснили достоверността на събития, свързани с разтоварването на самия Ноев ковчег след потопа, което, според преданията, е станало в близост до планината Арарат /югоизточната част на днешна Турция/. А че такъв потоп е имало още от времето, когато Черно море всъщност е било сладководно езеро – затова има немалко косвени доказателства…
Друга особеност на Черно море е липсата на високи приливи и ниски отливи – равнището на водата се колебае в границите на едва около метър, в зависимост от фазата на Луната.
Понастоящем, Черно море е морска граница на Румъния, България, Турция, Русия, Украйна и Грузия, чиито пристанища осигуряват стабилен стокообмен главно през тях, но и през пристанищните градове на държавите по бреговете на Средиземно море и отвъд Гибралтарския проток.
В българските териториални води има 16 острова, като флората и фауната на 10-те по-големи е уникална. Подредени по намаляваща площ, първите пет острова са както следва: Свети Иван („Свети Йоан“) (660 дка); „Свети Кирик“ (80 дка); „Свети Петър“ (15-25 дка); „Света Анастасия“ (известен в миналото като „Болшевик“) (10-22 дка); „Свети Тома“ („Змийски остров) (12-15 дка). Няколко думи за всеки от тях.
„Свети Иван“ е разположен на около 1 km от „Стария Созопол“; на него има фар, осигуряващ от в целия район на юг от Бургас. На острова има истински туристически атракции: бронзова статуя на Аполон от ранния античен период; древен храм на Света Богородица – от ранното средновековие; съборен храм-манастир „Св. Йоан Предтеча” – от средновековието, който, през XIV век, е обявен, от византийския император Йоан V Палеолог, със специална грамота, за „царски“. (През XVII век манастирът е сринат окончателно от османците под претекст да не се ползва за убежище от казашки банди).
Остров „Св. Иван“ се води защитена територия; той се обитава трайно от заека подземник, чиято популация е осигурена още от 1934 година.
„Св. Кирик“ се намира в северозападна посока от град Созопол и първата половина на XX век е бил свързан чрез специално изграден вълнолом със сушата, така оформяйки Созополския залив. Археолозите предполагат, че там е съществувало светилище на Бога Аполон.
„Св. Петър“ е разположен съвсем близко до „Св. Иван“. На него има остатъци от параклис и следи от керамика, а поради съществуващите колонии от гнездящи птици местните жители са го нарекли “Островът на птиците”. Има недоказани твърдения, че се е отделил от остров „Св. Иван“ при земетресение.
Трите най-големи острова се обитават от над 70 разновидности от птици, като преобладаващи са средиземноморските жълтокраки чайки.
Остров „Св. Тома“ принадлежи към защитената местност „Ропотамо”. Наричан е още „змийски”, защото край него намират сигурно убежище много водни змии. Известен е и с внушителната си популация на кактуси (от рода Опунция, пренесен от Америка през 1933 г.), лично засадени от цар Борис III. Всред бодливите растения бродят свободно множество гризачи от вида гюнтерова полевка – един рядък, защитен вид.
Изграденият от вулканични скали остров „Св. Анастасия“ е разположен в Бургаския залив на Черно море. На него, през XIV век, е бил построен православен манастирски комплекс, който, след преврата на 09.06.1923 година е преустроен в затвор, запазвайки тази си функция и през комунистическия период. Манастирът често пъти е бил подлаган на нападения от страна на казашки дружини и затова островът е бил под охраната на турски войски. Черно море остава неизследвано докрай, като продължава да изумява учените с изненадващи находки.