Ожених се млад, но не ми провървя

Ожених се млад, но не ми провървя

Ожених се млад, но съдбата не бе благосклонна към мен. Деси беше първата ми любов. Онази, ученическата, която ни кара да мислим, че никога повече не бихме обичали толкова силно. Оженихме се две години след като завършихме гимназия. За разлика от повечето млади семейства, на нас не ни се наложи да живеем на квартира и да се борим със зъби и нокти за препитанието си. Бракът ни започна много лесно. От дядо си бях наследил двустайно жилище, а и някак бързо си намерих. Имах приятели, с които се събирахме през уикендите, справяхме и с финансите, със съпругата ми се разбирахме прекрасно – какво повече може да иска човек? Когато година по-късно Деси ме дари със син, си казах, че съм постигнал всичко, за което някога съм мечтал.

Така си мислех аз, без да предполагам, че тепърва ми предстои да се сблъскам с предизвикателствата на живота. Не след дълго във входа, на етажа под нас, младо семейство наеха апартамент. От пръв поглед Стефан и Славея ми се сториха много симпатични и весели хора. Той вечно се усмихваше, а жена му впечатляваше с дългите си крака и коси до кръста. Честно казано, ако не бях женен, със сигурност би ме изкушила, но аз си имах своята Деси и друга жена не ми трябваше. С времето семействата ни се сближиха дотолкова, че на практика станахме неразделни. Както се казва, приятелство – мечта. А те двамата толкова се обичаха, че вървяха по улиците прегърнати, целуваха се страстно и отстрани приличаха на двойка влюбени гълъби. Затова когато разбрахме, че красивата ни съседка е напуснала Стефан заради друг мъж, всички бяхме изумени и шокирани. Нима това беше възможно?

Уж се боготворяха, а каква мръсница излезе тя! След изневярата й Стефан рухна, за броени дни се стопи от мъка. В този тежък период се стараех постоянно да бъда до него и да го подкрепям. Канех го да нощува у дома, по цели нощи разговаряхме за случилото се, вдъхвах му кураж и надежда, че – рано или късно – ще срещне истинската си половинка, а сутрин недоспал отивах на работа. Съчувствах му искрено и благодарях на съдбата, че ме е дарила с толкова предана и любяща съпруга. Оказа се обаче, че не само аз съм го утешавал, а и моята Деси. Веднъж, когато неочаквано се прибрах от работа, ги намерих да го правят в кухнята. Стефан я бе подпрял на кухненската маса, а тя – кръстосала крака на голия му задник. Гърчеха се и виеха от удоволствие. Гледката бе толкова перверзна, че не помня как съм се озовал на улицата. Не знам кое ме шокира повече: фактът, че се оказах в ролята на пълен глупак, или прозрението, че жена ми е истинска уличница?

Както се досещате, когато се върнах вечерта сломен и отчаян установих, че съм напълно сам в празния ни дом, където доскоро се радвах на щастлив брак. Прелюбодейците се бяха измъкнали, Деси бе взела детето от детската градина, а онзи мръсник бе опразнил набързо ползваното под наем жилище.

От спомените боли най-много. Под влияние на емоциите във всяка стая ми се привиждаха синът и съпругата ми, чувах смеховете им, усещах присъствието им. Протягах отчаяно ръце към тях, но силуетите им се разтваряха в мрака.

Няколко месеца живях в агония, докато една вечер не посегнах на живота си. Не мислех за нищо, не виждах бъдеще пред себе си, единствено исках да се отърва от непоносимата болка в душата си. За щастие майка ми усетила някаква необяснима тревога, интуицията й подсказала, че имам нужда от нея и дошла. Открила ме и навреме повикала спешна помощ.Ще спестя на читателите последвалите дни, през които се борех със собствените си демони. Бях се предал и нищо не ме вълнуваше. Три години по-късно се запознах с друга жена. Дълго отказвах да й повярвам, бягах от нея, умолявах я да ме остави на мира. Понякога я прегръщах и плачех, после я отблъсквах, обиждах и ругаех. Но тя не ме напусна и не се отказа да ме измъкне от мрака, в който съществувах. Неусетно настъпи и промяната. Спрях да бягам, да мразя и да се страхувам. Доверих й се.

Оттогава живеем заедно. Уважавам я безкрайно, благодарен съм й, че ме върна към живота, но не я обичам. Или не толкова, колкото заслужава. Никога не мога да й призная, че уважението няма нищо общо с любовта. За съжаление сърцето ми се превърна в камък в момента, в който човекът, когото смятах за приятел, и съпругата, която обожавах, поругаха честта и достойнството ми.

Митко

Източник: Лична драма

Кажете ни Какво мислите
0Like0Love0Haha0Wow0Sad2Angry

Този сайт използва „бисквитки“ („cookies“). повече информация

Настройките на "бисквитките" в този уебсайт са настроени да "позволяват" "бисквитките", за да ви дадат най-добрата възможност за сърфиране. Ако продължавате да използвате този уебсайт и кликнете върху "Приемам" по-долу, вие се съгласявате с това.

Затвори