сряда, февруари 1, 2023
  • Rusalkite.com
  • Detskamechta.com
  • Kupih.net
  • Начало
  • Актуално
    отстраняване на лоша

    Отстраняване на лоша миризма

    Памела Юинг

    Памела Юинг играе в “Далас”

    турски актьор

    Турски актьор стана баща

    на какво имате право

    Какво да направите през 2023 година

  • Интересно
    животът на Даниел Стийл

    Животът на Даниел Стийл

    момиче дари

    Момиче дари бъбрека си

    съпругът ми ме напуска

    Съпругът ми ме напуска

    изобретателката на съдомиялната

    Изобретателката на съдомиялната машина

  • Здравословно
    не спете

    Не спете по този начин

    храните

    Храните, неподходящи за закуска

    бактерии и гъбички

    Бактерии и гъбички в канализацията

    хипертонията

    Хипертонията е опасна

  • Астро
    безпорядъкът

    Безпорядъкът е нормален за 5 зодии

    5 зодии са трудни

    5 зодии са трудни за връзки

    5-те най-бунтарски зодии

    5-те най-бунтарски зодии

    11 странности

    11 странности на зодия Козирог

  • Хороскопи
    годишен хороскоп за 2023

    Годишен хороскоп за 2023

    месечен хороскоп за януари 2023

    Месечен хороскоп за януари 2023

    месечен хороскоп ноември 2022

    Месечен хороскоп ноември 2022

    седмичен хороскоп 16-22 януари 2023

    Седмичен хороскоп 16-22 януари 2023

Няма намерени резултати
Виж всички резултати
  • Начало
  • Актуално
    отстраняване на лоша

    Отстраняване на лоша миризма

    Памела Юинг

    Памела Юинг играе в “Далас”

    турски актьор

    Турски актьор стана баща

    на какво имате право

    Какво да направите през 2023 година

  • Интересно
    животът на Даниел Стийл

    Животът на Даниел Стийл

    момиче дари

    Момиче дари бъбрека си

    съпругът ми ме напуска

    Съпругът ми ме напуска

    изобретателката на съдомиялната

    Изобретателката на съдомиялната машина

  • Здравословно
    не спете

    Не спете по този начин

    храните

    Храните, неподходящи за закуска

    бактерии и гъбички

    Бактерии и гъбички в канализацията

    хипертонията

    Хипертонията е опасна

  • Астро
    безпорядъкът

    Безпорядъкът е нормален за 5 зодии

    5 зодии са трудни

    5 зодии са трудни за връзки

    5-те най-бунтарски зодии

    5-те най-бунтарски зодии

    11 странности

    11 странности на зодия Козирог

  • Хороскопи
    годишен хороскоп за 2023

    Годишен хороскоп за 2023

    месечен хороскоп за януари 2023

    Месечен хороскоп за януари 2023

    месечен хороскоп ноември 2022

    Месечен хороскоп ноември 2022

    седмичен хороскоп 16-22 януари 2023

    Седмичен хороскоп 16-22 януари 2023

Няма намерени резултати
Виж всички резултати
Няма намерени резултати
Виж всички резултати
Home Интересно

Племенницата ми ме изгони от стаята

Христина Василева автор Христина Василева
януари 31, 2023
in Интересно
0
племенницата ми
586
споделено
3.3k
видяно
Share on FacebookShare on Twitter

Племенницата ми извика ядосано към мен: “Лельо, излез от стаята веднага! И сами можем да се оправим”. Докато затварях вратата зад гърба си, до ушите ми долетяха тромавите стъпки на зетя, а после се чу превъртането на ключа в ключалката. Миг по-късно ниският му плътен глас злобно изсъска: “Омръзна ми от тая, дъртата. Вре се навсякъде. Разкарай я, не искам да я виждам повече тук!” За кратко ме обзе силното желание да се върна и да му изкрещя в лицето, че аз съм тази, която отгледа жена му, и за да бъдат тя и майка й щастливи, днес съм самотна и нежелана. Мъчителна въздишка се изтръгна от гърдите ми и с болка си помислих, че така само ще ги накарам да ме намразят повече. Исках единствено да им помогна за бебето, а те ме изхвърлиха като ненужна вещ.

Да, сега Лидия – племенницата ми, нямаше нужда от мен, и за нея и съпруга й не бях нищо повече от досадна застаряваща роднина. Посветих целия си живот на сестра си и семейството й. С Наталия бяхме още невръстни деца, когато почина баща ни. Отгледа ни мама, но малко след като завърших гимназия, и тя се разболя. По онова време имах планове за бъдещето, мечтаех да завърша ветеринарна медицина, да отворя свой кабинет и да изградя успешна практика.

Болестта на майка ми обаче отклони живота ми в съвсем различен коловоз. Не беше лесно да махна с ръка и да оставя мечтите си да излетят като прашинки през прозореца. Някак безгласно със сестра ми се споразумяхме тя да продължи образованието си, а аз да се грижа за нея и майка ни. Ръководена от чувството си за дълг, не помислих, че се ангажирам дългосрочно и така се лишавам от личен живот. Минаха години.

Сестра ми завърши висше, намери си работа и много скоро успя да извоюва и повишение. Бях горда от успехите, които жънеше, и всячески я подкрепях. Докато Наталия се радваше на професионална слава, дните ми минаваха монотонно и еднообразно. Бързах да се прибера у дома, където ме очакваше старата ми и болна майка. Състоянието й нямаше подобрение, нито пък имаше изгледи някога да се излекува.

Страхувах се да я оставям сама, опасявах се, че може да направи някоя беля. Нямах време да изляза с колежки на кафе или просто да си побъбря с приятелка. Занемарих се, отслабнах с 15 килограма, забравих, че съм жена. Вече не мечтаех и не си правех илюзии, че ще имам свое семейство. Прекрасно осъзнавах, че няма мъж, който да желае да се обвърже с жена – болногледачка на майка си.

Мъжете искат да имат до себе си красиви любовници, самоуверени дами, а не жени като мен, които вонят на памперси и лекарства. Понякога ми се струваше, че черните облаци, надвиснали над живота ми, никога няма да се разсеят. Най-голяма радост ми донесе сватбата на сестра ми и раждането на Лидия – племенницата. За щастие съпругът на Наталия купи апартамент в същия блок и по този начин двете имахме възможност да сме близко една до друга. Колко много обичах да гушкам топлото телце на племенницата си.

Тя ми се усмихваше с малката си беззъба устица, протягаше доверчиво ръчички към мен и това ме правеше безкрайно щастлива. Но кариерата на Наталия изискваше всекидневно самодоказване и на практика почти не й оставаше време да се посвети на дъщеря си. Така освен за майка си се нагърбих и с грижи за Лидия. На практика тя проходи в ръцете ми. Снимах млечните й зъбки, неуверените й крачки, изпратих я на първия учебен ден, наблюдавах как стремително напредваше, бях до нея и на абитуриентския й бал.

Когато племенницата ми стана на осем години, съпругът на сестра ми я напусна. Имал си друга, не бих я нарекла даже любовница заради сериозните им намерения, и обяснението, което даде на Наталия, беше ясно и просто: “Прекалено много работиш. Исках съпруга, а получих студена работохоличка.” Какво да отговориш на истината? Понякога познати ме питаха нямам ли намерение най-накрая да помисля за себе си, да създам семейство, деца. Но аз имах своята прекрасна Лидия и тя запълваше емоционалната празнота в живота ми. Времето летеше. Племенницата ми отдавна не беше онова сладко бузесто дете с щръкнали плитки, а прекрасна млада жена.

Така и не усетих кога порасна, омъжи се и роди дете. Неусетно Лидия ме изхвърли от живота си. Вече нямаше нужда от мен: имаше си съпруг, който да я подкрепя. Някъде по това време, на достолепна възраст, смазана от болести, майка ми почина. От една страна, смъртта й ми донесе облекчение, но от друга, изпитвах силна тъга. Наближавах 52, а нямах нито една приятелка, с която да споделя болката си. Наталия продължаваше да преследва кариерата си и, честно казано, двете не бяхме близки както преди. За толкова години се научих само да дарявам обич и да се грижа за роднините си, друго не знаех и не можех. Чувствах се емоционален инвалид.

На рождения ми ден за първи път никой не ме поздрави. Преди, когато близките ми имаха нужда от мен, телефонът не спираше да звъни, а сега компания ми правеше единствено котката, която прибрах от улицата. И тогава нещо в мен се разбунтува. По дяволите, щях да празнувам, каквото и да ми костваше това. Напук на всички онези, които ми обърнаха гръб. Нямаше да се тръшкам и да си скубя косите, твърдо не. Преоблякох се, сложих си дискретен грим и лек парфюм и със задоволство се погледнах в огледалото. Изглеждах наистина добре. След по-малко от час се наслаждавах на изискана вечеря и чаша вино в приличен ресторант. Не ми пукаше особено, че хората ми хвърляха учудени погледи. Исках и празнувах. Оттогава започнах редовно да излизам. Бях решена да разчупя оковите на самотата. Една от тези вечери, докато си хапвах пържени картофи, някакъв малчуган на около 5 години спря до масата ми. После най-спокойно се качи на коленете ми и лакомо нападна картофите в чинията. Стана ми толкова приятно от доверието, което детето ми оказваше.

Минути след това се чу загрижен глас: “Марти, ето къде си бил. Преобърнах ресторанта, за да те открия, палавник такъв!” До масата стоеше възпитан господин с посивяла коса. Така, без да съм го планирала, се запознах с двамата Мартиновци – дядо и внуче. Малкият Марти отказа да слезе от коленете ми, защото настояваше да изяде всичките картофи. За компенсация чаровният му дядо поръча нова порция и тримата заедно прекарахме вълнуваща и забавна вечер. Това не беше последната ни среща. След дни отново се видяхме, но този път предварително се бяхме уговорили. Няма да ви досаждам с подробности. Ще добавя само, че днес аз и по-възрастният Мартин живеем заедно. Той всъщност не изглежда никак като типичен дядо.

Може да харесате още:

Животът на Даниел Стийл

Момиче дари бъбрека си

Съпругът ми ме напуска

Наистина, наближава 60 години, вдовец, но е здрав, весел и с уникално чувство за хумор. Има голямо семейство, което ме прие с отворени обятия. А малкият Мартин ни гостува всеки уикенд. В негова чест винаги приготвям огромна порция картофи – нали така се запознахме. Най-накрая и мен някой ме обича – силно, безусловно, всеотдайно. Съжалявам само, че не си позволих да открия щастието много по-рано. Искам да се обърна към читателите на този прекрасен вестник: Не се страхувайте да обичате. Не дарявайте най-хубавите си години на хора, които рано или късно ще ви обърнат гръб. Животът е ваш, затова се стремете да изживеете всеки миг пълноценно.

Биляна

Източник: Лична драма

Tags: драмазетлошо отношениеомразаплеменницасестра
Предишна публикация

6 натурални напитки за сваляне на килограми

Следваща публикация

Баба Тодорка си спомня за Майстора

Христина Василева

Христина Василева

Свързани постове

животът на Даниел Стийл
Интересно

Животът на Даниел Стийл

автор Христина Василева
януари 31, 2023
момиче дари
Интересно

Момиче дари бъбрека си

автор Христина Василева
януари 28, 2023
съпругът ми ме напуска
Интересно

Съпругът ми ме напуска

автор Христина Василева
януари 24, 2023
изобретателката на съдомиялната
Интересно

Изобретателката на съдомиялната машина

автор Христина Василева
януари 23, 2023
искам да се оженим
Интересно

Искам да се оженим

автор Христина Василева
януари 23, 2023
Следваща публикация
Баба Тодорка

Баба Тодорка си спомня за Майстора

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани

една скилидка

Една скилидка чесън

ноември 11, 2020
писмото на Чарли Чаплин

Писмото на Чарли Чаплин за Коледа до дъщеря му

декември 23, 2019

Категории

  • Uncategorized
  • Актуално
  • Астро
  • Здравословно
  • Интересно
  • Хороскопи

Не пропускай

животът на Даниел Стийл
Интересно

Животът на Даниел Стийл

януари 31, 2023
момиче дари
Интересно

Момиче дари бъбрека си

януари 28, 2023
безпорядъкът
Астро

Безпорядъкът е нормален за 5 зодии

януари 27, 2023
отстраняване на лоша
Актуално

Отстраняване на лоша миризма

януари 27, 2023
не спете
Здравословно

Не спете по този начин

януари 26, 2023
храните
Здравословно

Храните, неподходящи за закуска

януари 26, 2023
Полезни връзки
  • Декларация за поверителност
  • Общи условия
  • Контакти
Последвай ни

© 2023 Всекидневно

Дизайн , хостинг и подръжка Aleana Web Agency

Няма намерени резултати
Виж всички резултати
  • Начало
  • Актуално
  • Интересно
  • Здравословно
  • Астро
  • Хороскопи
  • Rusalkite.com
  • Kupih.net
  • Detskamechta.com

© 2023 Всекидневно

Този сайт използва „бисквитки“ („cookies“).
  • →
  • Връзка с нас

    Contact Form

  • Facebook Messenger
  • Facebook