Племенницата ми ме изгони от стаята
Дата на публикуване: 16.12.2019
племенницата ми

Племенницата ми ме изгони от стаята

Племенницата ми извика ядосано към мен: “Лельо, излез от стаята веднага! И сами можем да се оправим”. Докато затварях вратата зад гърба си, до ушите ми долетяха тромавите стъпки на зетя, а после се чу превъртането на ключа в ключалката. Миг по-късно ниският му плътен глас злобно изсъска: “Омръзна ми от тая, дъртата. Вре се навсякъде. Разкарай я, не искам да я виждам повече тук!” За кратко ме обзе силното желание да се върна и да му изкрещя в лицето, че аз съм тази, която отгледа жена му, и за да бъдат тя и майка й щастливи, днес съм самотна и нежелана. Мъчителна въздишка се изтръгна от гърдите ми и с болка си помислих, че така само ще ги накарам да ме намразят повече. Исках единствено да им помогна за бебето, а те ме изхвърлиха като ненужна вещ.

Да, сега Лидия – племенницата ми, нямаше нужда от мен, и за нея и съпруга й не бях нищо повече от досадна застаряваща роднина. Посветих целия си живот на сестра си и семейството й. С Наталия бяхме още невръстни деца, когато почина баща ни. Отгледа ни мама, но малко след като завърших гимназия, и тя се разболя. По онова време имах планове за бъдещето, мечтаех да завърша ветеринарна медицина, да отворя свой кабинет и да изградя успешна практика. Болестта на майка ми обаче отклони живота ми в съвсем различен коловоз. Не беше лесно да махна с ръка и да оставя мечтите си да излетят като прашинки през прозореца. Някак безгласно със сестра ми се споразумяхме тя да продължи образованието си, а аз да се грижа за нея и майка ни. Ръководена от чувството си за дълг, не помислих, че се ангажирам дългосрочно и така се лишавам от личен живот. Минаха години.

Сестра ми завърши висше, намери си работа и много скоро успя да извоюва и повишение. Бях горда от успехите, които жънеше, и всячески я подкрепях. Докато Наталия се радваше на професионална слава, дните ми минаваха монотонно и еднообразно. Бързах да се прибера у дома, където ме очакваше старата ми и болна майка. Състоянието й нямаше подобрение, нито пък имаше изгледи някога да се излекува. Страхувах се да я оставям сама, опасявах се, че може да направи някоя беля. Нямах време да изляза с колежки на кафе или просто да си побъбря с приятелка. Занемарих се, отслабнах с 15 килограма, забравих, че съм жена. Вече не мечтаех и не си правех илюзии, че ще имам свое семейство. Прекрасно осъзнавах, че няма мъж, който да желае да се обвърже с жена – болногледачка на майка си.

Мъжете искат да имат до себе си красиви любовници, самоуверени дами, а не жени като мен, които вонят на памперси и лекарства. Понякога ми се струваше, че черните облаци, надвиснали над живота ми, никога няма да се разсеят. Най-голяма радост ми донесе сватбата на сестра ми и раждането на Лидия – племенницата. За щастие съпругът на Наталия купи апартамент в същия блок и по този начин двете имахме възможност да сме близко една до друга. Колко много обичах да гушкам топлото телце на племенницата си.

Тя ми се усмихваше с малката си беззъба устица, протягаше доверчиво ръчички към мен и това ме правеше безкрайно щастлива. Но кариерата на Наталия изискваше всекидневно самодоказване и на практика почти не й оставаше време да се посвети на дъщеря си. Така освен за майка си се нагърбих и с грижи за Лидия. На практика тя проходи в ръцете ми. Снимах млечните й зъбки, неуверените й крачки, изпратих я на първия учебен ден, наблюдавах как стремително напредваше, бях до нея и на абитуриентския й бал.

Когато племенницата ми стана на осем години, съпругът на сестра ми я напусна. Имал си друга, не бих я нарекла даже любовница заради сериозните им намерения, и обяснението, което даде на Наталия, беше ясно и просто: “Прекалено много работиш. Исках съпруга, а получих студена работохоличка.” Какво да отговориш на истината? Понякога познати ме питаха нямам ли намерение най-накрая да помисля за себе си, да създам семейство, деца. Но аз имах своята прекрасна Лидия и тя запълваше емоционалната празнота в живота ми. Времето летеше. Племенницата ми отдавна не беше онова сладко бузесто дете с щръкнали плитки, а прекрасна млада жена.

Така и не усетих кога порасна, омъжи се и роди дете. Неусетно Лидия ме изхвърли от живота си. Вече нямаше нужда от мен: имаше си съпруг, който да я подкрепя. Някъде по това време, на достолепна възраст, смазана от болести, майка ми почина. От една страна, смъртта й ми донесе облекчение, но от друга, изпитвах силна тъга. Наближавах 52, а нямах нито една приятелка, с която да споделя болката си. Наталия продължаваше да преследва кариерата си и, честно казано, двете не бяхме близки както преди. За толкова години се научих само да дарявам обич и да се грижа за роднините си, друго не знаех и не можех. Чувствах се емоционален инвалид.

На рождения ми ден за първи път никой не ме поздрави. Преди, когато близките ми имаха нужда от мен, телефонът не спираше да звъни, а сега компания ми правеше единствено котката, която прибрах от улицата. И тогава нещо в мен се разбунтува. По дяволите, щях да празнувам, каквото и да ми костваше това. Напук на всички онези, които ми обърнаха гръб. Нямаше да се тръшкам и да си скубя косите, твърдо не. Преоблякох се, сложих си дискретен грим и лек парфюм и със задоволство се погледнах в огледалото. Изглеждах наистина добре. След по-малко от час се наслаждавах на изискана вечеря и чаша вино в приличен ресторант. Не ми пукаше особено, че хората ми хвърляха учудени погледи. Исках и празнувах. Оттогава започнах редовно да излизам. Бях решена да разчупя оковите на самотата. Една от тези вечери, докато си хапвах пържени картофи, някакъв малчуган на около 5 години спря до масата ми. После най-спокойно се качи на коленете ми и лакомо нападна картофите в чинията. Стана ми толкова приятно от доверието, което детето ми оказваше.

Минути след това се чу загрижен глас: “Марти, ето къде си бил. Преобърнах ресторанта, за да те открия, палавник такъв!” До масата стоеше възпитан господин с посивяла коса. Така, без да съм го планирала, се запознах с двамата Мартиновци – дядо и внуче. Малкият Марти отказа да слезе от коленете ми, защото настояваше да изяде всичките картофи. За компенсация чаровният му дядо поръча нова порция и тримата заедно прекарахме вълнуваща и забавна вечер. Това не беше последната ни среща. След дни отново се видяхме, но този път предварително се бяхме уговорили. Няма да ви досаждам с подробности. Ще добавя само, че днес аз и по-възрастният Мартин живеем заедно. Той всъщност не изглежда никак като типичен дядо.

Наистина, наближава 60 години, вдовец, но е здрав, весел и с уникално чувство за хумор. Има голямо семейство, което ме прие с отворени обятия. А малкият Мартин ни гостува всеки уикенд. В негова чест винаги приготвям огромна порция картофи – нали така се запознахме. Най-накрая и мен някой ме обича – силно, безусловно, всеотдайно. Съжалявам само, че не си позволих да открия щастието много по-рано. Искам да се обърна към читателите на този прекрасен вестник: Не се страхувайте да обичате. Не дарявайте най-хубавите си години на хора, които рано или късно ще ви обърнат гръб. Животът е ваш, затова се стремете да изживеете всеки миг пълноценно.

Биляна

Източник: Лична драма

Още новини
Домашни средства против кашлица

Домашни средства против кашлица

Домашни средства против кашлица – по-добри от лекарствата. Много хора се борят с кашлица и настинки през студените месеци. Чаша мляко с кромид лук винаги могат да бъдат много по-ефективни от лекарствата от аптеката – особено когато става въпрос за началото на...

повече информация
Осъдени души на Димитър Димов

Осъдени души на Димитър Димов

Осъдени души на Димитър Димов е един от най-запомнящите се български романи. Той е издаден през 1945 г. Получава държавна награда, преведен е на сърбохърватски, унгарски и полски език и е екранизиран. Случайно запознанство с представител на Йезуитския орден в Испания...

повече информация
Без майчина ласка и любов

Без майчина ласка и любов

Без майчина ласка и любов се живее трудно и тъжно. Това е историята на едно момиче, което израсна без майчина ласка и любов. Моята история. Най-лошият период в живота ми започна след развода на родителите ми. По онова време бях едва на шест години, но се наложи...

повече информация
33 здравословни навика

33 здравословни навика

33 здравословни навика, които ще внесат положително промяна в начина ви на живот. Когато решите да спазвате диета, започвате да спазвате правила. В един момент обявявате начинанието за „провал“. Причините за това може да са много – от твърде строг режим до липса на...

повече информация
Advertisements
Стефан Ватев ликвидира холерата

Стефан Ватев ликвидира холерата

Стефан Ватев ликвидира холерата преди 110 години. 84 години от обявяването на акад. Стефан Ватев за почетен гражданин на Ловеч се навръшват утре. Днес малцина си спомнят, че той е педиатърът, спрял настъпването на холерата в България преди 110 години – през 1910...

повече информация
Съпругата се срещна с любовницата

Съпругата се срещна с любовницата

Съпругата се срещна с любовницата, защото имаха какво да си кажат. Ще ви разкажа за една странна среща – между съпругата и любовницата на един мъж. Знам всичко отлично, защото присъствах. Аз бях съпругата! Всичко започна така – беше осем часа сутринта, когато съпругът...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.