Родителите ми не можаха да ми простят
Дата на публикуване: 06.04.2020
родителите ми

Родителите ми не можаха да ми простят

Родителите ми не успяха да ми простят постъпката, която промени живота ми. Така започва моята история. Тази история започна в годините на промените. Бях на 18, току-що завършила гимназия и влюбена до полуда в Асен. Баща ми определено не го харесваше, но аз исках да се омъжа за него и бяхме решили сватбата ни да е в края на лятото. Имахме намерение да съобщим новината на семействата си месец преди това и точно тогава нещата се объркаха. Баща ми се изпокара с шефовете си, уволниха го от работа и за нас повече нямаше място в малкото ни градче. Родителите ми взеха решение да заминем в чужбина при един приятел на баща ми, който беше се установил там още през 1980-а и му беше обещал да му помогне за работа и квартира. Продадоха цялата покъщнина, а къщата оставиха да я наглеждат съседите. И дума не дадоха да се издума аз да остана в България, защото бях единственото им дете. Асен не беше на себе си, а аз направо полудях от мъка.

Щяхме да пътуваме с влак до София и оттам – със самолет.. Любимият ми дойде да ме изпрати на гарата и когато влакът пристигна, родителите ми се настаниха в купето, а аз останах на перона с Асен. След минута кондукторът подкани всички да се качват и аз, обляна в сълзи, се разделих със своето момче. Главата ми щеше да се пръсне от объркани мисли. Секунда преди влакът да потегли, аз скочих обратно и вратите автоматично се затвориха. После той потегли, като постепенно набираше скорост. От прозореца на купето мама и татко ръкомахаха и нещо викаха, но аз не ги чувах и изобщо не мислех за последиците от постъпката си. Само се сгуших в обятията на Асен. Доверих му се, без да се поколебая, предавайки нашите. Знаех, че за тази моя съдбовна постъпка няма да има прошка и че при живи родители оставам сирак. След месец получих личните си документи от Германия.

Нямаше и ред, написан от мама или татко. Асен разбираше болката ми и правеше всичко възможно да ми докаже любовта си и преди, и след сватбата ни. Най ме заболя обаче, когато съседите, които се грижеха за къщата ни, получиха писмо от нашите, а в него не се споменаваше и дума за мен. Колкото и да обичах баща си, знаех, че когато реши, може да бъде много проклет. Що се отнася до майка ми, тя бързо щеше да ми прости. Затова оставих времето да заличи раните…

Един след друг се родиха двамата ни синове и те запълниха празнотата в душата ми. Двадесет години след заминаването на родителите ми една съседка ми каза, че видяла в бащината ми къща да свети – явно някой се беше върнал! Реших, срам не срам, да преклоня глава и да поискам прошка. Надявах се с годините нашите да са ми простили обидата, която им нанесох. Със свито сърце отворих портата към двора на къщата, в която бях пораснала. И изведнъж се озовах лице в лице с баща си – побелял, остарял, но със същата горда осанка като навремето. Нещо в погледа му трепна, но когато протегнах ръце да го прегърна, той ме отблъсна и каза студено: „Ти коя си, аз деца нямам!“ След това се обърна, влезе в къщата и чух как ключът щракна след него.

Останах сама на двора, цялата обляна в сълзи. После отидох у съседите. От тях научих, че мама е получила инсулт и скоро след това починала. След смъртта й татко решил да се прибере в България. Съседите ме посъветваха да имам търпение и да се опитам да смиря сърцето на баща си, като му доведа синовете си. Бяха сигурни, че внуците ще го размекнат. И наистина! Той прие момчетата, но мен отново не ме пусна да вляза. Вече три години откакто се е върнал, но освен за синовете ми за друг не ще и да чуе и категорично отказва да ме допусне до себе си.

Познавах ината му, но не вярвах, че е чак толкова жесток, та и след 20 години да не иска да ми прости. Каменното му сърце не омеква и аз се питам – нима не е бил млад, нима не знае що е луда любов? Та нали, за да се ожени за майка ми, я е откраднал от семейството й, защото не му я дали, а той толкова я обичал, че не можел да живее без нея? Повече от всичко на света искам да целуна ръката на стария си баща и двамата да забравим миналото. Ако това стане, ще повярвам, че наистина се случват чудеса!

Стела

Източник: Лична драма

Още новини
Месецът на раждане

Месецът на раждане

Месецът на раждане закрива характерът на човек. Много хора вярват в астрологията и в знаците от зодиака и влиянието им върху характера ни. Повечето учени и психолози са на мнението, че всъщност месецът на раждане е определящ за бъдещето и живота на даден индивид. Факт...

повече информация
Манипулаторите са от три зодии

Манипулаторите са от три зодии

Манипулаторите са най-често от три зодии. Това са зодиите, които над всичко поставят интересите си и ако нещо не е свързано с тях, не си мръдват и пръста, не създават приятелства и познанства, изобщо нища, ако няма да имат някаква полза след това. На почетното трето...

повече информация
Български доктор в Париж за Ковид19

Български доктор в Париж за Ковид19

Български доктор в Париж с интересна позиция за Ковид19. Д-р Елена Радева работи от 20 години във Франция. Завършила е медицина в България и е работила тук, после е специализирала и в Монпелие. Съпругът ѝ също е лекар във Франция. Написаното от нея разкрива непозната...

повече информация
Запознахме се в социалната мрежа

Запознахме се в социалната мрежа

Запознахме се в социалната мрежа, но нещата не се развиха по правилният начин. Знаех, че така ще стане някой ден. Беше повече от очевидно. Видях ги на неговия „статус“. Лично той беше качил снимката преди няколко дни. Въпреки че не обичам да го следя в социалните...

повече информация
Advertisements
Седмокласник спаси възрастен

Седмокласник спаси възрастен

Седмокласник спаси възрастен човек. Ученик в седми клас от Профилираната природо-математическа гимназия в Ловеч с бързи и адекватни действия е спасил човешки живот, съобщиха от пресцентъра на общината. Според медицинските специалисти реакциите на Николай са помогнали...

повече информация
Археолози откриха 160 ковчега

Археолози откриха 160 ковчега

Археолози откриха 160 ковчега в рамките на 3 месеца. Преди хиляди години древните египтяни са били погребвани в Сакара, древен град на мъртвите. Свещениците ги поставяли в дървени кутии, украсени с йероглифи, а саркофазите били запечатвани и погребвани в гробници,...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.