Узнах жестоката истина, която ме накара да простя на майка си. Така започва историята ми. Казвам се Наталия и искам да излея цялата болка и горчивина, които ме преследват през всичките тези дълги и тежки 20 години. Точно толкова години не общувам с най-близкия си човек – моята родна майка. На 22 март майка ми ще навърши 60 години, но аз съм лишена от правото да я прегърна и да й кажа колко много я обичам. Преди 20 години само за един миг тя се отказа от мен. Но нека ви разкажа как се стигна дотук. Израснах тихо и свито дете.
Баща ми е починал преди да се родя и грижите за мен са легнали изцяло върху крехките плещи на майка ми. Тя е лекар и целият й трудов опит е минал в травматологията. Работата изпиваше и последните й капки сили, ето защо се стараех да й помагам в домакинството. Толкова много обичах майка си и никога не съм си представяла, че един ден ще се отрече от мен.
За мен тя беше не само родител, а и верен приятел. Споделях с нея най-интимните си тайни, доверявах й най-малката подробност от живота си.
Един ден моя приятелка ме покани на гости, за да отпразнуваме рождения й ден. Няколко часа по-късно, шумна компания се изсипахме в дома на Таня. Познавах повечето от поканените, с изключение на високия, мургав гост, който странеше от компанията. За разлика от другите момчета, той избягваше алкохола, но когато реших да си тръгвам, непознатият младеж изяви желание да ме изпрати.
По пътя разбрах, че се казва Иво и учи архитектурата. Харесах го и още на другия ден двамата се срещнахме отново. Новият ми приятел се оказа приятен събеседник и само месец по-късно, лудо се влюбихме един в друг. Когато след известно време запознах мама с Иво, тя го хареса от пръв поглед, но едва изминала половин година, отношението й към него внезапно се промени.
Използвайки родителската си власт, мама ми забрани да се срещам с любимия си и строго ми нареди веднага да прекъсна всякакви взаимоотношения. Не разбирах на какво се дължи странната й промяна, но в този момент осъзнах, че никога няма да се откажа от Иво.
С помощта на Таня продължихме да се срещаме тайно, но един ден, докато стояхме прегърнати в парка, внезапно пред нас се изправи мама. Беше облечена в домашен халат и изглеждаше страшно: с рошава коса и размазан грим. Зад гърба й надничаше Таня. По-късно разбрах, че приятелката ми завидяла на любовта ми с Иво и решила да разкрие тайните ни срещи. Майка ми стоеше срещу мен, а от очите й се стичаха сълзи. С някаква ожесточена ярост тя избърса лицето си и с леден глас процеди, че вече няма дъщеря. После се обърна и си тръгна. Последвах я, но когато се прибрах у дома, видях, че е заключила вратата. Плаках, молих й се, удрях с юмруци по вратата, но майка ми беше непреклонна. Настъпи нощ, а аз не знаех къде ще нощувам, затова потърсих помощ от Иво.
От този ден загубих мама завинаги! Не се завърнах вече у дома – тя ме изтръгна от живота си.
Родителите на любимия ми ме приеха като своя дъщеря, а след три години с Иво се оженихме. Поканих и мама на сватбата, но, разбира се, тя не дойде. Година по-късно на бял свят се появи първородната ни дъщеря Дария. Дъщеря ми беше на 4 години, когато един слънчев ден двете се разхождахме в парка. Внезапно видях, че срещу нас върви мама. С разтуптяно сърце се приближих до нея и й казах: ” Мамо, виж, това е твоята внучка.” Тя се обърна към мен, погледна ме и с мила усмивка отговори, че дъщеря й е починала преди няколко години. След този случай с Иво си купихме наш апартамент и се преместихме в другия край на града, а след няколко месеца родих и втората си дъщеря Ирина.
Живеехме добре, но имаше моменти, в които мама много ми липсваше. Години наред й звънях по телефона: тя вдигаше, но мълчеше. Въпреки това, най-важното за мен беше да знам, че е жива и здрава. Но преди пет години, майка ми спря да вдига телефона. Цяла седмица звънях напразно. Изтръпнала от страх, че нещо лошо се е случило с нея, си взех един ден отпуск и се втурнах към дома й. Пред къщата срещнах съседка, която ми съобщи, че мама е продала жилището и се е преместила да живее другаде, но къде – не знаеше.
Съседката ми даде телефонния номер на новите собственици, а те на свой ред се оказаха мили хора и ме поканиха да прибера вещите, които мама незнайно защо беше оставила. Няколко часа по-късно научих жестоката истина за внезапната промяна на мама. Тази вечер, с портрет в ръка, се изправих пред свекърва ми и мълчаливо й го подадох.
Свекърва ми разгледа снимката, а от очите й се стичаха сълзи.
Оказа се, че с майка ми са били добри приятелки и заедно са учили в медицинския институт. След дипломирането им мама започнала работа в болницата, а свекърва ми в поликлиниката. Една година по-късно, майката на съпруга ми се омъжила и скоро родила Иво. По това време мама имала връзка с баща ми, известен със слабостта си към женския пол. На рождения ден на свекърва ми, баща ми се запознал със сестра й, лелята на Иво, и двамата станали любовници. Една вечер съпругът на невярната съпруга се прибрал неочаквано от работа и заварил жена си в леглото с чужд мъж. Ревността го заслепила и той намушкал баща ми с нож.
Узнала жестоката истината, аз простих на мама. Представям си какви мъки е изпитала, но не разбирам, защо скри всичко от мен. Ако тя сега чете, искам да й кажа следното: ” Мамо, мила моя, много те обичам. Прости ми, че изградих собственото си щастие със семейството на твоя враг!”
Наталия
Източник: Лична драма