Желю Желев е първият демократично избран президент на България. Той си е отишъл от този свят с тежък грях на душата, разкрива сензационно приятелят от детинство на философа проф. Галин Петров. До последния си дъх марксистът от Веселиново не могъл да си прости, че е унищожил родното земеделско стопанство по заповед от посолството на САЩ. „Привикаха ме и нямаше мърдане – спуснато директно от Държавния департамент. Бяхме най-развитата агрикултурна нация на Балканите, а сега внасяме всичко от чужбина и аз съм виновен“, тюхкал се на стари години Желю. „Трябваше членовете на ТКЗС-тата като частни стопани да останат кооперирани, с обща техника и взаимопомощ, както е в Германия, Италия, Полша, Унгария. Тази ликвидация не донесе нищо добро на родината“, признавал си Желев. За най-големи постижения по време на мандата си пък президентът смятал отмяната на жителството и улесняването на задграничните пътувания, разказва приятелят му проф. Петров.
„До края на дните си Желев остана много скромен и достъпен човек, срещаше се често с бивши съученици от Шуменската мъжка гимназия, с приятели от село“, твърди другарят му. За още едно нещо Желю съжалявал горко през целия си живот – че не е успял да изучи немския на достатъчно добро ниво, за да прочете „Капитала“ на Карл Маркс в оригинал. В послеслова към изданието на “Фашизмът” от 1990 г., д-р Желев дообогати формулата за прехода от тоталитаризъм към демокрация със свързващото звено “военна диктатура”. През същата 1990 г. той посочи, че втори вариант на прехода към демокрация може да бъде перестройката. Тогава все още съществуваше СССР, президентът му се казваше Михаил Горбачов, за когото д-р Желю Желев бе написал политически портрет, въпреки че перестроечните идеи бяха поувехнали и амортизирани след четиригодишни словесни еквилибристики. Обществото ни бе обладано от желание за коренни и радикални промени, задачата беше смяна на системата на предстоящите на 10 юни парламентарни избори.
Още от зимата (3 януари), с началото на Националната кръгла маса и с излизането на първия брой (9 февруари) на забравения вече вестник “Демокрация” започна на вербално ниво битката на демокрацията с комунизма. Спореше се, нанасяха се удари, бяха пуснати в ход компромати и изобличителни материали (вкл. в легендарния вестник “Ранно утро”), но никой от тогавашните лидери на СДС не счете за нужно да обясни що е това перестройка и има ли тя почва у нас. Вместо това на 10 април на среща със симпатизанти в зала “Универсиада” покойният проф. Николай Генчев пусна в обръщение формулировката за посттоталитарния характер на обществото ни…
Източник: С кафето
