Леля не ме обичаше

Леля не ме обичаше. Грижеше се за мен, докато навърших 15 години. Тогава ме помоли да си вървя, с думите, че не може да се грижи повече за мен. От този ден не съм виждала леля си. Социалните искаха да ме изпратят в дом за сираци, но майката на моята най – добра приятелка ми стана настойник. Следващите четири години бяха страхотни. Работех и учех, за да помагам в разходите. Бях пълна отличничка. Но на четвъртата година настойничката ми се разболя и почина. След смъртта й приятелката ми ме помоли да си тръгна и аз се изнесох оттам. Наскоро бях започнала връзка с мой бивш съученик, при когото се нанесох. До този ден не бях се интересувала от момчета. Той беше първата ми и най – голяма любов. След една година сключихме брак, а след две родих синът си. Чувствах се най-щастливата жена на света.

Имах добра работа, учих висше, имах най – сладкото дете на света и невероятен съпруг и баща . Следващите шест години бяха най- щастливите в живота ми. Но тогава се случи ужасната трагедия в живота ми. Със семейството ми катастрофирахме. Мъжът ми почина на място, а аз бях три месеца в кома. Детето се отърва без сериозни наранявания, но докато съм била в кома социалните са го настанили в дом. Щом се възстанових, веднага си го прибрах. Ударът, причинен от смъртта на съпруга ми беше тежък, а трябваше да се държа заради сина ми. Преместихме се, за да избягаме от спомените. Започнах нова работа. От този ден минаха две години. Наскоро в работата ми се появи нов колега и между нас пламнаха искри. Но заради сина си не исках да се обвързвам, а и по – късно разбрах, че този човек се занимава с незаконни дела. Имаше проблеми с правосъдието и се наложи да напусне България.

Година по-късно се реших на нова връзка с един невероятен човек. Пътувахме тримата, видяхме много неща, посетихме много места, забавлявахме се през малкото време, през което бяхме заедно. Миналата година и той замина по работа. Обажда ми се, но не вярвам да се върне. Синът ми е вече на 12 години и има приятели, с които излиза, а аз се чувствам малко самотна. Имам няколко приятелки, но те си имат своите проблеми. Животът не беше розов за мен. Наскоро навърших 34 години и усещам, че времето отлита.Бих искала да има някой, който да ме обича и подкрепя. Имам само синът си, който е целият ми свят, но знам, че един ден той ще има свой собствен живот, а не бих искала да остана сама, затова бих искала да намеря някой, с когото да създам семейство.

Източник: Лична драма

Кажете ни Какво мислите
6Like1Love1Haha6Wow2Sad4Angry

Този сайт използва „бисквитки“ („cookies“). повече информация

Настройките на "бисквитките" в този уебсайт са настроени да "позволяват" "бисквитките", за да ви дадат най-добрата възможност за сърфиране. Ако продължавате да използвате този уебсайт и кликнете върху "Приемам" по-долу, вие се съгласявате с това.

Затвори