На гробищата осъзнах много неща
Дата на публикуване: 04.09.2020
на гробищата

На гробищата осъзнах смисъла на живота. Преди години нелепо загинаха хората, които най-много обичах – съпруга си и нашето дете. Те си отидоха, а аз, останала без тях, се изгубих в този свят. Моят път беше до гробищата и обратно… в спомените. Освен смъртта нищо друго реално нямаше в живота ми – времето минаваше, болката ми не утихваше. Не исках друг човек до себе си, изобщо не мислех за други деца. Имах всичко и в миг останах сама. Ужасявах се, че всичко може да се повтори. Събирах сили единствено да ходя на работа и 2-3 пъти в седмицата на тренировки във фитнеса, за да се доведа до пълно изтощение и после да заспя. Бях свикнала в повечето дни да съм сама на гробищата. Все едно отивах на среща и липсата на други хора ме успокояваше. По едно време обаче започнах да заварвам там едно младо момиче, слабо, крехко, превито на две. Сякаш всичката мъка на този свят се беше стоварила върху него.

Седеше на мократа земя или на камъка до гроба, не плачеше, не говореше, не помръдваше. Накрая оставяше цветята, които стискаше в ръка, и си тръгваше. Като го гледах, се питах: „Какво прави това дете тук? То какво е видяло от живота?“ В един момент усетих, че очаквам да я видя всеки път когато отивам при своите близки. Тя си седеше все така тъжна и сама, от време на време изтриваше сълзите от очите си, после си отиваше с наведена глава. Веднъж се поддадох на любопитството си, изчаках да си тръгне и приближих гроба. Видях три снимки, прочетох трите имена и си представих какво е преживяло момичето. Не знаех каква беда е сполетяла семейството й, но разбирах тя, милата, през какъв ад е преминала.

Няма да забравя как я заварих в един дъждовен есенен ден. Валеше тихо и напоително, като че ли всяка капка стигаше до костите. Тя пак беше там, на гроба и като че ли нищо не забелязваше – нито дъжда, нито студа, нито пустотата наоколо. Не се стърпях, застанах отстрани и не откъснах очи от нея. Усети ме, погледът й мина през мен и отново се върна върху снимките на паметника. Докато гледах нея, имах странното чувство, че виждам себе си. Тъгата нахлу в мен и беше на път да ме задуши. В това време момичето стана, погали мокрия камък и тръгна. Когато ме доближи, казах „Здравей!“.

Кимна, спря се и докато се чудех как да завържа разговор, тя ме отърва от неловкото мълчание: „Оставете… Нищо не може да се направи и нищо не може да се върне. Те са мъртви.“ Само добавих: „И моите любими хора също…“ После научих името й – Мария, подадох й ръка и добавих: „Аз съм Дора.“ Тръгнах с нея уж да поговорим, но през цялото време и двете мълчахме. Исках да й кажа нещо мило, преди да се разделим, но гърлото ми беше пресъхнало и в главата ми нямаше и дума за успокоение.

Без да се уговаряме обаче, с Мария се срещахме на онова ужасно място почти всеки ден. Постепенно се сближихме. Тя се отпусна, разказа ми кошмарната смърт на родителите и брат си, че дори не е могла да се прости с тях, защото ги докарали от чужбина в затворени ковчези. В началото след трагедията роднини се навъртали около нея, но после всеки си тръгнал по пътя. Живееше сама в семейното жилище – бедно, направо оскъдно, само с пенсията, която получаваше като сирак. Веднъж я поканих да ми дойде на гости, а скоро след това й предложих направо да се пренесе при мен. Така и така бях сама, празните стаи ме потискаха, не канех никого и не исках да се виждам с когото и да било.

Посъветвах я да даде апартамента под наем и с парите да си помага – беше в ХІІ клас, искаше да продължи да учи, можеше да отиде и на бал, макар че изобщо не споменаваше за това. Отначало се дръпна, поиска да помисли, трябвало й време… Приех Мария като своя дъщеря, когато реши да живее при мен. Вечер не заспива, без да ме целуне, а от тази нейна обич сърцето ми се свива. Знам, че няма да преживея кошмара да загубя и нея. От друга страна си казвам, че никой на никого не обещава да е жив дори до утре. Значи трябва да сме пълни глупаци да пропиляваме времето, което Бог ни е дал. Може да виним съдбата колкото искаме, но сме длъжни да обичаме живота и да правим добро. Иначе наистина нямаме работа на тази земя.

Източник: Виж ти

Още новини
Маргарита Паскалева с прогноза

Маргарита Паскалева с прогноза

Маргарита Паскалева има 24 години опит в астрологията. От 10 години е член на Българска астрологична асоциацията. Към момента е и преподавател по астрология към асоциацията. В текущото интервю Паскалева говори за затъмненията и ретроградните планети през годината и за...

повече информация
Съпругата на Гунди

Съпругата на Гунди

Съпругата на Гунди съобщи, че българският футболист не си е отишъл богат. Мартин Питърс от Уест хям опитал да си смени фланелката с Гунди след гола му на „Уембли“, но там някой от нашата делегация го отпратил и му дават от резервния екип. Фланелката на Георги е стояла...

повече информация
Нейко Решовски получава инфаркт

Нейко Решовски получава инфаркт

Нейко Решовски е учител по български език и литература в професионалната гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас. Той е само на 49 години, но вече можеше да не е между живите, защото точно по Коледа получава инфаркт. Има обаче една малка подробност – по...

повече информация
Орлин Горанов с извинение

Орлин Горанов с извинение

Орлин Горанов с извинение за гафа, който сътвори в предаването си. Водещият на „Последният печели“ Орлин Горанов поднесе официално извинения както от свое име, така и от това на екипа на тв предаването, след като по-рано днес беше обвинен в реч на омразата и цитиране...

повече информация
Advertisements
Месечен хороскоп март 2021

Месечен хороскоп март 2021

Месечен хороскоп март 2021 ви вещае месец, изпълнен с нови преживявания. Бъдете оптимисти, нещата ще се оправят с всеки изминал ден. Стартираме със зодия Овен. Според нашия месечен хороскоп март 2021 през март Овенът ще бъде силно повлиян от силата на Венера. Ще имате...

повече информация
Не ядосвайте тези зодии

Не ядосвайте тези зодии

Не ядосвайте тези зодии, защото гневът им ще се стовари върху вас с всичка сила. Всички знаем, че има хора, които не умеят да контролират гнева си. Не само това – в повечето случаи те са способни да избухнат и от най-малкото нещо. Мнозина смятат, че за това колко...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.