Не е за всеки да обича дете, което не е негово
Дата на публикуване: 20.03.2020
не е за всеки

Не е за всеки да обича дете, което не е негово

Не е за всеки да обикне детето, което не е негово. Винаги съм се възхищавала на хората, които приемат изоставени деца в семейството си. Тази дейност не е за всеки. И за съжаление, не всичко се прави от добри намерения. Понякога приемните родители са просто алчни хора.
Преди около 15 години в градчето ни дойде да живее младо семейство с две малки момичета. Хората бяха много учтиви и любезни. И както бързо успяха да се сприятелят със съгражданите ни, така и бързо отвориха свой магазин. А в провинцията това е рядкост. Най-близкият магазин беше на три километра и всички се радвахме, че вече няма да се налага да вървим толкова път. Момичетата не учеха в местното училище, затова не общуваха с нашите деца. Изминаха може би десет години и семейството осинови две кръгли сирачета – момчета на около пет или шест години. Всички се възхищавахме на тези добри хора и ги считахме за пример.

Но странното беше, че семейството не пускаше децата извън къщата. Понякога ги виждахме в градината, а друг път – в колата на баща им. След известно време в градчето ни се откри нов магазин, който даваше на версия, затова беше предпочитан от съгражданите ни. Притиснати от конкуренцията, семейството с осиновените деца, се принуди да премести бизнеса си в съседния град. Останали без надзор, момчетата започнаха да се разхождат самички по центъра на града. И двамата бяха облечени в окъсани момичешки дрехи, а едното носеше скъсани сандали. Слаби, недохранени, нещастните момчета предизвикаха подигравките на останалите деца. Видимо момчетата се чувстваха неудобно. Със съседката се скарахме на немирниците и решихме да дадем нещо на момчетата да хапнат. Цяло лято децата тичаха по улиците, а добри хора ги хранеха. Разбира се, имаше и такива, които ги използваха и им даваха храна само ако са извършили някое “добро” дело.

Лятото свърши и момчетата започнаха училище. Един ден учителят им публично се оплака, че децата ходят мръсни, гладни, и нямат пари да си купят закуска, а когато ги попитал как се грижат за тях осиновителите им, те отговорили, че малко по-добре, отколкото в сиропиталището. Възмутените съседи поискаха сметка от приемните родители за немърливите им грижи, но в резултат те забраниха на децата да ходят на училище.

Ето как живеят тези деца. За тях най-голямата радост е, че не са в сиропиталището. По-късно разбрахме, че момчетата всъщност имат наследствени жилища от покойните си родители. Очевидно това е причината за “любовта” на семейството към децата. Разбира се, не всеки може да осинови дете, тъй като не всеки може да обича истински.

Източник: Лична драма

Още новини
Майка ми разруши живота ми

Майка ми разруши живота ми

Майка ми разруши живота ми! Цял живот изпитвах вина, че заради мен майка ми се е лишила от личен живот. Веднъж в пристъп на отчаяние й изкрещях, че би било най-добре, ако не беше ме раждала и щом съм толкова лоша – да ме остави в дом за изоставени деца. Тази жена...

повече информация
Дължината на пръстите

Дължината на пръстите

Дължината на пръстите влияе на характера. Може да се научи много за характера на човек, ако погледнете колко дълги са пръстите на ръката му. Звучи странно, но е факт. Трябва да следите два пръста – показалецът и безименния пръст. Те ще ви покажат що за човек стои...

повече информация
Животът в чужбина

Животът в чужбина

Животът в чужбина не е цветя и рози. Аз съм дете на 80-те години. След комунизма много от семействата, живеещи в близост имигрираха: Германия или Америка. Не се връщаха с години и на мен мечтата ми беше да замина в чужбина. На 18 ме разубедиха и останах в България,...

повече информация
5 магически думи

5 магически думи

5 магически думи, които унищожават стреса в зародиш. Започването на нова работа, преместването на ново място, приготвянето на всичко у дома сутрин или дори просто влизането в стая, пълна с хора, които никога не сте срещали преди, може да накара сърцето ви да бие малко...

повече информация
Advertisements
За непреболедувалите Ковид19

За непреболедувалите Ковид19

За непреболедувалите Ковид19 е следващата статия. В няколко статии от месец април се опитах да дам своя принос в разгадаването на новостите около епидемичния вирус. Сега, седем месеца по-късно, насочвам перото си популярно към хората, които все още не са боледували, в...

повече информация
Унижението на съпруга ми

Унижението на съпруга ми

Унижението на съпруга ми не се търпи. Той е имал трудно и сурово детство. Израснал е с баща алкохолик, който е пребивал цялото семейство. За съжаление в това отношение и майка му не е била по-различна. Възпитан и отгледан в насилие, мъжът ми вярва, че има право да се...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.