Не можах да простя предателството
Не можах да простя предателството, което бившата ми съпруга успя да ми причини. Човек никога не знае кога нещастието ще почука на вратата му. Така започва моят тъжен разказ. Все още си мисля, че всичко това е един кошмарен сън, който скоро ще свърши. Но уви, всичко се оказа истина. Преди пет години най-голямата ми дъщеря доведе приятеля си да живеят у дома. Валерия сияеше от щастие, защото най-накрая двамата определиха дата за сватбата. Дарин беше красив и приятен младеж, но за съжаление по-малката ми дъщеря попадна в плен на чара му и безумно се влюби в бъдещия ни зет. Бях сигурен, че чувствата й скоро ще отминат, но въпреки това внимателно я наблюдавах, за да не извърши някоя глупост. Кой да знае, че проблемът ще нахлуе от най-неочакваното място. Един ден се прибрах много по-рано от работа.
Когато сложих ключа на вратата ме обзе странно чувство. Видях, че жена ми също се е прибрала у нас по никое време – обувките й бяха в антрето. Побързах да вляза вътре, да не би да се е случило нещо. Още щом отворих вратата, чух стенания, които идваха от спалнята. Представете си каква жестока болка изпитах, когато открих съпругата си и Дарин да се любят на съпружеското ни легло. Побеснях от гняв. Без да се замисля, събрах багажа на двамата изменници и ги изхвърлих от жилището. Не само аз страдах. Валерия също преживя тежко изневярата на приятеля си със собствената й майка. Колкото и да страдаше, дъщеря ми се оказа силно момиче и веднага развали годежа. Няколко дни по-късно подадох молба за развод. Дъщерите ми ме подкрепиха и в съда свидетелстваха срещу бившата ми съпруга.
Оттогава те не поддържат връзка с майка си. Никога не бих си помислил, че по такъв начин ще се развият събитията. Сега аз нямам жена, а дъщеря ми годеник. Понякога ми се струва, че това е просто кошмарен сън, но не мога да се събудя. В крайна сметка през целия си живот искрено обичах жена си и бях сигурен, че и тя мен. Колко съм се лъгал.
Източник: Лична драма