Омъжих дъщеря ми рано
Омъжих дъщеря ми, а след това не можех да си простя тази голяма грешка. Моята история започна преди 6 години. Имам 3 дъщери и като всяка майка исках те да са край мен и да са добре. Едно семейство започна да ни ухажва и да ни предлага син за женене. И така месеци наред. Обмислихме всички варианти. Кандидат-сватовете бяха уж заможни хора и изтъкваха само добрите си страни, а умело скриваха онова, което впоследствие доведе и двете фамилии до истинска драма.
И макар че дъщеря ми беше на 16 г., решихме да я омъжим. При това аз настоявах най-много. Вярвах, че детето ми отива в дом, в който ще се чувства обичано и уважавано. Не ме спря дори признанието й, че не изпитва любов към бъдещия си съпруг, че той е студен и има лош поглед. Живеех с надеждата, че понякога чувствата идват по-късно.
Всичко беше като в приказките – тежка сватба, дарове, горещи пожелания и големи очаквания. Да, ама не! Не минаха и 2 месеца от подписването и дъщеря ми започна да идва при мен с тъжни очи, изплашена и объркана. След известно време ми сподели, че мъжът й я бие за дребни неща. Стигна се до там, че един от побоищата беше фатален – получи шоков стрес. Лъсна цялата истина за нашия „скъп зет”. Оказа се, че е развратник, крадец, лъжец и безотговорен човек, който иска да живее за сметка на другите. Използвайки родството с нас, ни доведе до фалит (имаме малък бизнес). Хората ни подхвърляха, че разпилява нашите средства не само за себе си, а и за приятелите си, че намери ли лесни пари, той ги харчи за чужди жени, които води по скъпи ресторанти. А заплатата на дъщеря ми трябваше да стига за прехраната на цялото семейство. И всичко това ставало със знанието на майка му.
Няма да ви разказвам за моите безсънни нощи, за разбитите надежди, за наранената душа на дъщеря ми, за хорските приказки. Последва развод, унижения, скандали, клюки, нападки към мен. Можете да си представите една такава история в малко селище, където всички се познават. Преминах през истински ад. Остана ми само непростимият грях, че не се съобразих с желанието на дъщеря си. Тази вина ме поболя. Осъзнах, че грубо се бях намесила в живота й, че разбих мечтите й. Страшно е, мили хора, когато родител е допуснал грешка към децата си. Уви, не мога да върна нещата назад. Мисля си, че е крайно време да загърбим патриархалното в себе си и да започнем да проявяваме повече разбиране към синовете и дъщерите си.
Искам да се обърна към по-възрастните и към по-младите, които ще прочетат тези редове:
Драги майки, оставете децата си сами да нареждат съдбите си, макар и с риск да допуснат грешки. Та нали от тях се учим! А вие, мили момичета и момчета, отстоявайте смело чувствата си, не приемайте консервативните представи на родителите си кои са „успешните бракове”! Хубавото е, че любовта има силата да побеждава всички трудности.
Майката
Източник: Лична драма
