Сама съм си виновна за живота, който водих
Дата на публикуване: 02.04.2020
сама съм си

Сама съм си виновна за живота, който водих

Сама съм си виновна за всичко, което преживях досега. Ако преди няколко години ми бяха казали в какво положение ще се окажа някой ден, не бих повярвала. Щях да се разсмея и да отмина. Виновни няма в моята ситуация. Истината е една: живях напразно и в крайна сметка получих каквото заслужавам. Осъзнавам, че сама съм си виновна, но от това не ми става по-леко. А бяхме едно щастливо семейство: аз, съпругът ми и дъщеря ни. Единствената ни дъщеря, която съпругът ми и аз обожавахме до смърт. Стараехме се да й дадем всичко, което беше в наша власт. Елена беше добра ученичка, но след като завърши гимназия, не пожела да продължи образованието си, а година по-късно срещна бъдещия си съпруг. Със съпруга ми не го харесахме от пръв поглед, но не се осмелихме да възразим срещу брака им. Напротив, помогнахме им с каквото можем.

От покойната си майка имах наследствен апартамент и го подарих на младоженците. Нека да живеят отделно от възрастните, никой да не се меси в живота им. Често им гостувахме, а когато дъщеря ми роди, вече бях излязла в пенсия, затова й предложих помощта си. Така практически внукът ми израсна в моите ръце. Преди три години съпругът ми почина. Все още не мога да приема загубата и се чувствам толкова самотна, че ако не е внукът ми, не знам как бих оцеляла. Но преди време децата ми намекнаха, че ще е хубаво да си разменим апартаментите: на тях им трябва повече пространство, а на мен ми стига малкото им жилище. Не ми се искаше да напускам квартала, в който прекарах по-голямата част от живота си, не исках да губя добри съседи и приятели, но се съгласих, осъзнавайки, че те са прави, защото наистина се нуждаят от повече пространство.

Преди една година зет ми предложи да продаде апартамента ми и да инвестира парите в изграждането на къща, в която да живеем всички заедно. Този път отказах предложението му, но след дълги уговорки и увещания, бях принудена да приема. В края на краищата какво по-хубаво от това да бъдем цялото семейство под един покрив? А сега се оказва, че съм чужда в този дом. Все правя нещо, което не трябва. Когато идват гости, трябва да стоя в стаята си. Не ми е позволено да поканя приятелки на чаша чай или просто да си побъбрим. На рождения си ден поканих две стари дружки, но зет ми много се ядоса, че не съм му поискала разрешение да каня гости. Това било неговият дом и трябва да се съобразявам с правилата. А къде е моят дом?

Внукът ми също не ми обръща никакво внимание и почти не разговаря с мен. Добре, че имам един стар компютър и мога да общувам с хората в интернет. Оказа се, че има много като мен – излишни в семейството си. Запознах се дори с жени на моята възраст, които децата им са изпратили в дом за възрастни хора. От ден на ден отношенията с дъщеря ми и съпруга й се влошават, въпреки че се опитвам да мълча и да си стоя в стаята. Но, изглежда, те са раздразнени от самия факт, че съм жива и ме има на този свят. Дъщеря ми стана толкова чужда и различна – дори погледът й се промени. Опитвам се да проведем задушевен разговор, както преди години, но тя повдига рамене и казва, че е уморена да се кара всеки ден с мъжа си, заради мен.

А аз не съм им в тежест. Здрава съм и сама се обслужавам. Но какво ще стане, когато един ден краката ми откажат и падна на легло? Добре, че съпругът ми не е жив да види докъде стигнах. Как се получи така, че нашата единствена дъщеря, за която живеехме, стана толкова закоравял и безразличен човек, неспособна да покаже състрадание и уважение към старостта?! Много ми е тежко, а не виждам изход от ситуацията. Принудена съм да мълча и да търпя, но и това не решава проблема. Ако си сваря супа, започват скандали, че съм заела място в хладилника. Или пък ако гледам телевизия, зетят спокойно привключва на друг канал. Не мога да говоря по телефона, а лекарствата ми им миришели на наркотици. Дори и затворена в стаята си, аз пак им преча.

Източник: Лична драма

Още новини
Баница на тиган

Баница на тиган

Баница на тиган с яйце и сирене - става бързо и е много вкусна. Има ли човек, който да не обича баница. Ако имаше, отдавна да се е разчуло! Но такъв уникат все още не се е появил. Но представете си следния случай – някоя неделна сутрин децата ви изненадват с...

повече информация
Бях отгледан от самотна майка

Бях отгледан от самотна майка

Бях отгледан от самотна майка. Живеехме много добре заедно, тя никога не се намесваше в личния ми живот и аз от своя страна винаги се опитвах да й помагам финансово. Получавам средната заплата на обикновен работник в провинциален град. Винаги съм й давал половината....

повече информация
Чесън в червено вино

Чесън в червено вино

Чесън в червено вино е идеален природен лек. Това природно лекарство съчетава полезните свойства на чесъна и червеното вино. Получената смес може да предотврати много заболявания, да пречисти кръвта, да укрепи имунната система, да елиминира лошия холестерол, да...

повече информация
Старо кисело мляко

Старо кисело мляко

Старо кисело мляко по времето на соца не можеше да изкара повече от 72 часа. Възрастните българи си спомнят, че едно време киселото мляко имаше трайност 72 часа, след което вкисваше и трябваше да се изхвърли. Днес млякото става за ядене, дори и цял месец да е...

повече информация
Advertisements
Митовете за зодиите

Митовете за зодиите

Митовете за зодиите и истината за тях. Подобно на всичко в живота, има определени митове, които се разпространяват относно характерните черти на всеки зодиакален знак. Вижте каква всъщност е реалността. Овен (21 март - 19 април) Мит: Казват, че Овните са много...

повече информация
Селяните също са хора

Селяните също са хора

Селяните също са хора както всички. „Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката „малък коментар“ – дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно – на тях оставяме света. Този път въпросът е: „Какво е селянин?“ Момиченце: Ами те са...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.