Зелен паспорт от миналото
Дата на публикуване: 18.08.2020
зелен паспорт

Зелен паспорт са имали доста хора. Помните ли какво имаше на страница 13-а в зелените паспорти от соца? Става дума за социалистическите паспорти, и то след 1985 г. Някой знае ли? Старите социалистически паспорти, който ги е имал, помни. Това си беше цяло досие. Освен личните данни, пишеше къде си работил, кога си напуснал, женен ли си, имаш ли деца, как се казват и кога са родени, какво е местожителството и каква ти е моментната адресна регистрация… Абе, няма мърдане!
Но 13-а страница беше особена. И аз нямаше да я помня, нямаше да ме впечатли толкова, ако един отговорен, ама много отговорен, та дори и шеф на паспортна служба другар не ми я беше показал. А сега внимавайте: на 13-а страница, на долната извивка на тройката, се мъдреше, уж случайно, някаква си точка. Нито е била случайна, нито е била някаква. Имаше я в паспортите на прясно преименуваните български турци.

Където и да идеха, точката ги издаваше, че са с ново име. Когато ми казаха това, почти не повярвах. Веднъж се срещнах с приятел, който имаше ново име. Уж между другото, за нещо си, поисках да му видя паспорта. И деликатно погледнах 13-а страница. Точката беше там! Едва ли някой е подозирал какви бели ще ни донесе тази страница и тази точица! Каква метафора има в тази случайност: 13-а страница, фаталната, с точката, която стана многоточие. И това многоточие няма край. То е голямото многоточие на българските политически междуособици…
А ето и едно интересно мнение на читател:

Аз, за да си взема паспорта, трябваше да ида в МВР с родителите си (то и вие сигурно също), което стана през учебно време и ме освободиха от 1-2 часа, а пък и тях съответно – от работа . След няколко месеца го загубих, без да разбера – просто толкова горда се чувствах, че имам някакъв наистина важен документ, че го мъкнех навсякъде със себе си. Даже когато излизах по едни къси дънкови панталонки, носех и него в задния си джоб. И така, един ден с една тайфа ходихме в Градската градина, аз бях с панталонките. То бяха едни лигавения и гоненици, детинщини направо – как се е измъкнал от джоба – не знам. След почти 24 ч., на другия ден по обяд вкъщи се звъни, на вратата – униформени, питат ме аз ли съм… (трите ми имена). Казах “Да”, а те ми подават моя паспорт (чудя се какво прави у тях…) и като започнаха едни лекции – как трябвало да си го пазя, ала-бала… Накрая някак се престраших да ги питам къде е бил, те ми казаха – в Градската…
После пък по едно време тръгнах навсякъде да излизам без паспорт. И бях вече ехееее – на 19 поне, когато преживях две проверки – едната в един парк, другата в едно кафе. Нито веднъж не ме прибраха (то аз и не вярвах, че ще ме приберат, нереално ми се виждаше), ама и там какви лекции са ми чели… Но този път – че съм длъжна да си нося документа навсякъде…

Обаче малолетни/непълнолетни имаха други граници, Павлинка – до 16 г. бяхме малолетни, от 16 до 18 – непълнолетни. Беше така поне до средата на ’90-те, но после май свалиха границата на непълнолетните до 14 г. (на толкова ли се вадят днес личните карти? )

А пък за точката! При нас върлуваше митът, че който я няма, значи е от… хм… ромски произход… Ама не ми е попадал паспорт на някого от такъв произход, за да проверя дали е вярно. По-късно чух друга теория, която ми се струва по-вероятна – че точката е някакъв нарочен дефект, и ако я нямаш – значи паспортът ти е фалшив.

P.S. Обаче знаете ли какво забравихме? – картончето за кръвната група! Беше задължително да си го извадим задължително и даже май само след представянето му можехме да си вземем паспорта от МВР. И, нали, задължително да го носим в зеления документ, който задължително пък да носим със себе си… Добавих моето горе – годината на гърба е 1990 (не 1996, въпреки, че ако някой ме подмлади, няма да се разсърдя ), а пък самият паспорт си го извадих в началото на 1991, защото съм ноемврийско бебе (изтрила съм си само презимето и фамилията; защо ли, като съм оставила номера на паспорта – така всеки може да ме намери smile24).

Източник: Булмедия и Детството

Още новини
Есенна салата

Есенна салата

Есенна салата ще ви даде нови сили и здраве. Предлагаме ви много лесна и бърза рецепта, която е с доказани ползи за организма през този прекрасен, но и предзимен сезон. С нея освен, че ще подсилите имунитета си ще се заредите с голямо количество от безценни витамини....

повече информация
Ароматни вкусни сиренки

Ароматни вкусни сиренки

Ароматни вкусни сиренки - всички в семейството ни ги обичат, а се правят лесно. Всички обичаме сиренки. Няма нищо по-хубаво от тази вкусотийка за закуска, преди да бъдем погълнати от ежедневните задачи. Сиренките не се приготвят сложно, напротив, и точно това е...

повече информация
Българка обърка самолета

Българка обърка самолета

Българка обърка самолета. 30-годишна българка, която трябвало да лети от Лондон с билет до Валенсия, се качила в британската столица в погрешен самолет и се озовала в Киев. За грандиозната грешка разказа на стената си във фейсбук злополучната пътничка, която се тагна...

повече информация
Съсипаният ми живот

Съсипаният ми живот

Съсипаният ми живот се дължи на родната ми майка. Доскоро всичко в живота ми беше наред. Завърших училище с отличие, след което успях да завърша престижен университет, а после се устроих и на добра работа. Няколко години по-късно срещнах жената, която днес е моя...

повече информация
Advertisements
Дълголетието е възможно

Дълголетието е възможно

Дълголетието зависи от няколко признака - точно 5 на брой. Не сте ли се питали колко време ще сте на тази земя и колко дълго ще живеете? Учени направиха редица от експерименти, за да стигнат до тези отговори. Според изследователите има 5 основни признака, в живота на...

повече информация
Дразнителите в зодиака

Дразнителите в зодиака

Дразнителите в зодиака са няколко. Казват, че само с един поглед може да се предаде любов, омраза, радост, негодувание, възхищение и завист. Не случайно много хора са на мнение, че очите говорят повече от множество думи. Астролозите са убедени, че някои от...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.